Гърция е наложила вето срещу удължаване на санкциите на ЕС срещу иранска банка

Гърция е наложила вето миналия месец върху решението на Европейския съюз за подновяване на санкциите, въведени заради ядрената програма, срещу най-голямата банка в Иран, съобщава Wall Street Journal, позовавайки се на американски, гръцки и европейски източници.

Решението във връзка с Bank Saderat, частично държавна компания, която управлява най-голямата банкова мрежа на Иран и е обвинявана от САЩ във финансиране на терористични организации, е било взето от високопоставени представители в правителството на министър-председателя Алексис Ципрас, казват гръцки и европейски източници. Атина се опитва да възстанови близки икономически отношения с Иран след споразумението с Техеран от юли 2015 г. за ограничаване на ядрената му програма.

Това е първият път, когато останалите санкции на ЕС срещу Иран биват намалени откакто бе постигната ядрената сделка.

Ходът носи потенциален риск за Гърция, където американският президент Барак Обама по-късно този месец ще бъде на посещение. Финансовият министър Джак Лю предупреди миналата година, че всяка компания, която има сделки със Saderat ще бъде изключена от американската финансова система.

През 2007 г. американското министерство на финансите наложи санкции срещу Saderat за финансиране на терористична дейност, като обвиненията са в пренасочване на пари към регионалните проксита на Иран – Хизболла, Хамас и други палестински групировки, смятани за терористични от Вашингтон. Иранското правителство досега отрича всякаква намеса на Bank Saderat и други институции в терористично финансиране.

ООН наложи санкции срещу банката заради намесата ѝ в ядрената програма на Иран, а ЕС направи същото през 2010 г.

Съгласно многостранната сделка от юли 2015 г. с Иран, която вдигна повечето от финансовите санкции срещу Техеран, Saderat остана една от трите банки в списъка на ЕС за още осем години. Вашингтон запази санкциите си за неопределен период.

През април обаче съдът на ЕС взе решение в подкрепа на иска на банката срещу санкциите на ЕС, твърдейки, че 28-членният блок не е предоставил достатъчно доказателства, че Saderat извършва незаконни действия. Съдът разреши на ЕС да запази замразяването на активи за още шест месеца, като този период изтече на 22 октомври.

През това време Франция и Великобритания се опитаха да намерят още доказателства за незаконната дейност на Saderat, за да успеят да наложат удължаване на санкциите.

27 страни членки на ЕС са били готови да предприемат подобна стъпка, макар че не е било сигурно, че решението няма да бъде отново успешно оспорено, сочат високопоставени европейски и гръцки представители. Единствено Гърция се е противопоставила на решението.

Като един от най-големите енергийни потребители преди санкциите, Гърция иска да възстанови политическите си и икономически отношения с Техеран след постигнатата ядрена сделка.

Ципрас бе един от първите западни лидери, който посети с голяма бизнес делегация Техеран малко след вдигането на икономическите санкции в средата на януари 2016 г.

Преди месец гуверньорът на централната банка на Иран пък проведе серия от срещи в Атина с високопоставени банкери и заместник-премиера на страната Янис Драгасакис, който наблюдава оздравяването на крехката банкова система на Гърция. Според представители на тези срещи е бил обсъждан и случаят със Saderat.