Соленият привкус на захарната индустрия

Обичта на европейците към захарта промени света. Плантациите в Карибския басейн, създадени след 17-ти век, за да задоволят търсенето, дадоха началото на връзка между търговия, капитал и производство, която доведе до индустриалната революция и съвременните финансови пазари, разказва Bloomberg.

Над триста години по-късно Европа е напът да нанесе силен удар върху търговията, която преди формираше почти една пета от целия ѝ внос и поддържаше фермерите на захарна тръстика в развиващите се държави.

Решението на Европейския съюз (ЕС) да премахне ограниченията върху собственото си производство на захарно цвекло от октомври означава по-малко търсене на тръстика от Ямайка в Карибско море до Фиджи в Тихи океан и Свазиленд в Южна Африка.

Ямайка, Белиз и Мавриций бяха в групата от над 10 страни, които печелиха от неподлежащия на квоти и мита достъп на 1,6 млн. метр. тона доставки от предимно сурова захар към ЕС през 2015-2016 г. Количеството, което може да варира според годината, представляваше около половината от вноса на суровината в ЕС.

Макар че страните си запазват тези привилегии, захарните им плантации с високи разходи може да изпитат трудности да се конкурират с фермерите на захарно цвекло в ЕС, които повишават доходността си и мащаба си. Европейското производство може да се разширява с около 17% и вносът да потъне с около 50% след промените, казва Rabobank.

Фиджи, Мавриций, Белиз и Гвиана доставят около 80% от захарния си износ на ЕС, а Ямайка – поне 60%, сочи доклад на LMC International, финансиран от блока.

Някои от тях имат и най-високите разходи. Белиз и Гвиана произвеждат по-малко от 6 тона захар на хектар (10 дка) спрямо средно около 10 тона за гиганти като Бразилия например, сочи LMC.

“Не че искаме да изоставим тези доставчици“, казва Джералд Мейсън, старши вицепрезидент по корпоративните дела на базираната в Лондон рафинерия Tate & Lyle Sugars. “Но ако Европа е направила пазара на бяла захар наистина конкурентен, трябва да имаме достъп до по-конкурентни доставки“.

Търговското сътрудничество на ЕС с африканските, карибските и тихоокеанските „захарни“ страни започва още с раждането на Европейската икономическа общност през 1957 г. След влизането на Великобритания в съюза през 1973 г. тя печели споразумение за разширяване на преференциалните отношения с някои нейни бивши колонии към целия ЕС. Системата еволюира от покупки на фиксирани цени до неподлежащ на квоти и мита достъп.

Дори днес бизнесът се влияе от отношенията на Великобритания с континента, след като британският вот за излизане от ЕС хвърли сянка върху бъдещите търговски отношения.

„Страните сега намекват на британското правителство, че след Brexit трябва да се погрижи за традиционните си търговски партньори“, казва Крис Бенет, управляващ директор на бизнес лобито Caribbean Council.

Производителите вече намаляват зависимостта си от индустрията, като захарта формира все по-малка част от икономиките им. Мавриций например засилва бизнеса си с платове и туризъм.

Въпреки това за много от тях захарта все пак остава основна стока за износ, както и източник на твърда валута и селскостопанска заетост. Карибските страни ще се срещнат в Кингстън, Ямайка, тази седмица, за да обсъдят „екзистенциалните заплахи“ пред индустрията.

„Работим здраво, за да създадем нови пазари и странични захарни продукти“, казва Карл Самуда, земеделският министър на Ямайка, в интервю. „Макар че в момента зависим от това, и ще продължим да зависим известно време, трябва да проучим прехода към продукти с добавена стойност като етанол и разширяването на нашата индустрия с ром“.

Производителите рискуват не само да загубят най-важния си пазар, но и да се изправят пред нови конкуренти, докато европейските земеделци се разширяват, увеличавайки предлагането и намалявайки цените.

Според оценки на Rabobank заради европейските захарни правила световните цени може да се сринат до под 100 евро на тон от средно 146 евро за тон от 2009 до 2016 г.