Алексис Ципрас: Европа е заплашена от разпад

Мигрантската криза, кризата в сигурността и заплахата от тероризъм, както и икономическата криза, са "предупредителни сигнали" - "Европа е в дълбока криза и е като сомнамбул, ходещ към пропастта".

Това предупреждение отправя гръцкият премиер Алексис Ципрас в интервю за френския Le Monde.

За да се справи с тази ситуация ЕС трябва да облекчи строгите икономии, включително да се пребори с безработицата и да подкрепи икономическия растеж. "Ако не дадем приоритет на заетостта, Европа е заплашена от разпад", предупреди още гръцкият премиер, визирайки още обществени допитвания за излизане от ЕС и идването на власт на партии, които са против общността.

Ципрас е категоричен, че ЕС не може да се дели и дебатът за бъдещето на общността да се доминира от Вишеградската четворка. "Уважавам тяхното мнение, но ние сме 27 държави", казва той.

Гръцкият премиер събира лидерите на държавите от Средиземноморието (Испания, Португалия, Франция, Италия, Малта и Кипър) на среща в Атина на 9 септември. По същото време в Брюксел министрите на финансите от еврозоната ще обсъдят как се справя страната с изпълнението на третата спасителна програма за страната.

Вече се появиха опасения, че Ципрас ще се опита да сформира нова група, по подобие на Вишеградската четворка, която може да задълбочи разделението на ЕС на Север и Юг.

Гръцкият премиер коментира пред френското издание, че страните от Средиземноморието страдат от едни и същи проблеми - те са в центъра на проблема с бежанците, на икономическата криза и на сигурността, и търсят общи решения. "В момента имаме ситуация, в при която на север акумулират бюджетни излишъци, а на юг - страдат от големи бюджетни дефицити", коментира още той.

Затова и Ципрас предлага промени в Пакта за стабилност и растеж на ЕС - не отмяната му, а някои изключения, които биха подпомогнали държави в криза. "Правилата сега не работят. Ръстът на Европа е много слаб и имаме 22 млн. безработни", посочва той.

Гръцкият премиер коментира и възможността за опрощаване на част от дълга на страната си, който достига до 328 млрд. евро. Без "орязване" на дълга Гърция няма да се върне към растеж, предупреждава Ципрас.

Темата за устойчивостта на гръцките дългове трябва да бъде обсъдена след като кредиторите на Гърция се убедят, че страната е извършила предвидените реформи. Част от тях вече са факт, част - трябва да бъдат финализирани до края на септември. Управляващите в Германия обаче не желаят да повдигат въпроса преди да са минали изборите за Бундестага, насрочени за есента на 2017 година.

Правителствата в ЕС се избират демократично, избори има не само в Германия, контрира обаче гръцкият премиер. "Трябва да решим Европейски съюз ли сме или сме Германска Европа", категоричен е той.

Връщайки се година назад, Ципрас е убеден, че без референдума през миналия юли, той нямаше да може да остане на власт и да "вземе правилното решение" за страната. След допитването гръцкият премиер подписа третата програма за спасение на страната, макар в предизборната си кампания да се обяви против нови споразумения с кредиторите, а и резултатът от референдума беше, че гърците също не желаят повече спасителни програми.