Може ли Шотландия наистина да спре Brexit?

Изкарвайки Великобритания от един съюз, една от най-важните задачи пред Тереза Мей ще бъде да гарантира, че без да иска няма да доведе и до разпадането на друг, коментира Financial Times.

Вотът от миналия месец окуражи националистите от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, много от които твърдят, че напускането на ЕС трябва да предизвика и преосмисляне на бъдещето им като част от Обединеното кралство.

В действителност обаче, казват експерти, децентрализираните администрации почти нямат правна сила да спрат Великобритания да напуснат ЕС.

„Официално страните от Обединеното кралство нямат власт ефективно да отхвърлят суверенитета на Уестминстър“, казва Робърт Хазел, професор в University College London.

Актовете за децентрализация на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия позволяват на Уестминстър да определя външната политика. Това означава, че бившият министър-председател Дейвид Камерън можеше да предоговори членството на Великобритания в ЕС без предварително споразумение с Единбург, Кардиф и Белфаст.

Има един конституционен начин, по който децентрализираните администрации могат да забавят Brexit. Те могат да заявят, че напускането на ЕС ще промени баланса на силите между тях и Уестминстър – нещо, което по правила не може да бъде направено без подкрепата и на двете страни.

Политиците от Уестминстър могат просто да пренебрегнат това, заявявайки, че това са извънредни обстоятелства, но рискуват да предизвикат гнева на останалите.

Джим Галахър, гостуващ професор в Glasgow University, твърди, че ако не друго, децентрализираните администрации могат да използват достъпа си до Уестминстър, за да гарантират, че ще получат власт по въпроси преди решавани от Брюксел.

Най-значителната сила на тези администрации обаче – особено в Шотландия и Северна Ирландия, където мнозинството гласува срещу Brexit, е политическа, а не правна.

Мей знае, че ако продължи с Brexit без подкрепата на гласоподавателите извън Англия, тя може да засили още повече националистическите усещания, вероятно до такава степен, че разпадането на Обединеното кралство да се окаже неизбежно.

Тя призна това след срещата си с Никола Стърджън – първия министър на Шотландия, след която настоя, че ще възприеме „подход на Обединеното кралство“ към преговорите за Brexit.

Този коментар предизвика предположения, че шотландското правителство е получило вето за Brexit, нещо което Даунинг Стрийт се опитва да отрече. „Подхождаме към това по положителен и конструктивен начин, но последната дума дали да напуснем ЕС или не вече бе взета от британския народ“, каза говорител на правителството тази седмица.

Най-голямата сила, която както Стърджън, както и партиите Плейд Къмри в Уелс и Шин Фейн от Северна Ирландия имат, е да проведат референдуми за суверенитет.

Залозите са най-високи за Северна Ирландия. Членството както в ЕС, така и в Европейския съд по правата на човека са в основите на мирното споразумение в страната, а европейските фондове на стойност 1,3 млрд. евро от 1995 г. насам помогнаха за прилагането му. Brexit създава и възможността да се появи физическа граница между Северна и Южна Ирландия заедно с паспортни и митнически проверки – нещо, което може да предизвика гняв и в двете страни.

Шин Фейн вече призова за референдум за повторно обединение на Ирландия след вота от миналия месец, но мнозина в Уестминстър се опасяват, че подобна перспектива отново ще разпали сектантско насилие. Джеймс Брокеншайър, новият министър за Северна Ирландия, бързо отхвърли подобна възможност миналата седмица.

Шансът за референдум е най-висок в Шотландия, където 62% от гласоподавателите гласуваха за оставане. Стърджън заяви, че според нея референдум за независимост е „изключително вероятен“ след вота за Brexit, като дори предположи, че може да се случи следващата година.

Нейни съюзници твърдят обаче, че тя не иска да свика втори референдум, освен ако не е абсолютно сигурна, че ще спечели. А за това е нужно да поведе с 60% при гласуването.

Ако Шотландската национална партия иска Шотландия да продължи да е част от ЕС без друг вот за независимост, може да се опита да стане член като част от държава, която не е страна членка. Този вид отделно споразумение съществува на други места, например за Гренландия, която не е член на ЕС, макар че е суверенна част от Дания – страна членка на евросъюза.

Подобен модел ще бъде без прецедент за толкова голяма територия, колкото Шотландия, но започва да събира подкрепа сред партиите. Депутатът от лейбъристите Иън Мъри казва: „Отправната точка на правителството трябва да бъде да запази Шотландия в ЕС и в Обединеното кралство. Това ще бъде прецедент, но в момента всичко е прецедент – досега нито една страна членка не е излизала от ЕС“.