Българското председателство на ЕС ще струва поне 60 млн. евро

България ще застане начело на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година. Подготовката и самото председателство на общността обаче ще струва на страната ни най-малко 60 млн. евро. Тази сметка направи вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, цитирана от bTV.

Припомняме, че още с приемането на България в ЕС беше определено, че страната ще бъде ротационен председател на общността през второто полугодие на 2018 година. Реално това означава, че в България ще се провеждат част от европейските съвети, неформални срещи, заседания и други прояви. Срещите на върха на лидерите на ЕС пък ще се председателстват от българския премиер.

Преди нас, в началото на 2018 година председател на ЕС ще бъде Естония, а след нас – в първите шест месеца на 2019 година – Австрия.

Всъщност финансовият план за българското председателство още не е изготвен, призна Кунева по време на обсъждане на казуса в Министерския съвет. Тя обаче обясни, че разходите на нито една държава не са били в размер по-малък от 60 млн. евро.

Средства за подготовката на България в Бюджет 2015 не са предвидени, затова и ще бъдат търсени средства по оперативните програми (основно ОП „Добро управление“) и Комуникационната стратегия на правителството, стана ясно още от думите на Кунева.

Подробен План за подготовка ще бъде изготвен „в следващите месеци” с „организационната рамка, начална фаза на някои дейности като обучения, кариерно планиране, планиране на бюджет и необходимостта от ремонти на конферентната инфраструктура”, обеща още вицепремиерът.

Най-сериозните разходи ще бъдат за обучение на администрацията, тъй като страната ни ще е председател за първи път – за преговорни умения, езици и познаване на европейските теми. Тя пресметна, че страната се нуждае от най-малко 500 добре подготвени кадри.

Други разходи в подготовката ще са за инфраструктура и реклама, посочи още Меглена Кунева. Тя обаче отбеляза, че България може да спечели много от ротационното председателство – по-добра репутация и по-добър административен капацитет, засилване на икономиката и реклама за туризма.

Кунева обаче подчерта, че председателството изисква мобилизиране на усилията на цялата държавна администрация, както и подкрепа от гражданското общество, неправителствения сектор и бизнеса.

Пред журналисти Кунева посочи, че минимумът подготвени кадри от администрацията за председателството е 500.

Като основни теми на българския мандат Кунева очерта преговорите по бюджета на ЕС за следващия програмен период след 2020 г., подготовката на нова стратегия за Съюза след 2020 г., разработването на нова европейска стратегия за сигурност, продължаване на разширяването и развитието на дигиталната икономика.