Каква е ролята на България в Европа на няколко скорости?

В Брюксел вече започват дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Идеите на този етап са няколко и една от тях е свързана с т.нар. „Европа на няколко скорости“, тоест без задължителни политики за всички членове на общността.

Темата се дискутира плахо в предизборната кампания. В БСП вече заявиха, че са категорично против варианта за развитие на ЕС на много скорости.

„Това торпилира идеята за единна Европа, замислена като обединение на равноправни партньори“, каза в ефира на „Нова телевизия“ кандидатът за депутат от лявата партия Жельо Бойчев. Той е категоричен, че различните скорости означават създаване на „нови класи“ и задълбочаване на различията.

„Само от българите зависи с каква скорост ще се движим в ЕС“, отбеляза от своя страна бившият министър на финансите Владислав Горанов, днес кандидат за народен представител в листите на ГЕРБ. Той посочи, че тезата за развитие на скорости се свързва с идеята доколко една държава иска да бъде интегрирана в ЕС и доколко не.

„Различните държави имат различна степен на желание за интегритет в съюза“, отчете още Горанов.

Жельо Бойчев посочи в отговор, че България трябва да отстоява своята позиция в ЕС и да защитава националния си интерес.

Владислав Горанов смята, че БСП се превръща в антисистемна партия, която променя основните отношения в обществото и основни модели. „Антисистемно е да мислиш, че можеш да накараш банките да кредитират безлихвено по силата на закон“, каза още бившият финансов министър, посочвайки това като пример за промяна на философията към частната собственост.

Жельо Бойчев защити идеята с коментар, че в България трябва да има подкрепа за „младите български семейства за първи дом“, каквато съществува навсякъде в Европа. Той посочи, че има различни варианти за това, сред които например е нисколихвени кредити чрез гаранционния фонд на Българската банка за развитие (ББР).

В разговора представителят на БСП обвини своя опонент за лошото разходване на европейските средства, цитирайки, че към края на януари 2017 г. са разплатени само 7,5% от средствата по фондовете. Статистиката на Европейската комисия вчера обаче показва, че средно в общността към края на 2016 година са разплатени малко над 3% от средствата по фондовете в новия програмен период.