Агенцията по храните не откри разлики в етикетите у нас и в Западна Европа

Изследването на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за това дали в продуктите за българския пазар производителите влагат различни съставки спрямо Западна Европа приключи на практика със сравнение на цените.

Това стана и при първия анализ, който трябваше да хване производителите в двоен стандарт. Тогава при повечето изследвани продукти разликите в съставките бяха несъществени, макар че имаше и известни разминавания.

Сега при последната проверка експерти от БАБХ и Комисията за защита на потребителите (КЗП) са закупили нови 31 проби от търговски обекти в Италия, Франция и Швейцария. Паралелно от България са взети същите марки и видове продукти, съобщи Агенцията. 

Този път проверката включва подробен сравнителен анализ на етикетите и финансов за евентуално различие в цените на храните, но без лабораторно изследване.

При сравнителния анализ на етикетите не са установени разлики, съставките са идентични. Само при един продукт на българския пазар не е отбелязан процентът какао, за разлика от аналога му на западноевропейските пазари. При първото изследване през юни разлики в етикетите бяха открити при 8 от 31 храни.

Сравнението на цените след елиминиране на разликите от ДДС показва, че нетната стойност на 9 продукта е по-висока у нас, в сравнение с Италия, Франция и Швейцария. Най-голяма е разликата при макаронени изделия от твърда пшеница – 50%. Между 32 и 36 на сто по-скъпи са концентрирано доматено пюре и кетчуп.

С по-високи цени у нас са още конфитюр от боровинки, печено мляно кафе за еспресо машина, какаова напитка на прах, руло с пълнеж от крем и ягоди, светла бира, както и зехтин „Екстра върджин“.

При 5 от продуктите нетната цена е една и съща, или с минимално отклонение спрямо западноевропейския пазар.

Останалите 17 храни са по-евтини в България, като разликите варират от 9 до 74%.

Припомняме, че по сигнал на държави от Източна Европа за по-нискокачествени продукти спрямо западните пазари, опаковани обаче еднакво от производителите, бяха подети различни инициативи и разговори на ниво ЕС. След изследванията в България агроминистърът Румен Порожанов предложи мониторинг за цените на храните в Западна Европа и България.