Бюджет 2015 – без изненади и реформи

Представеният вчера законопроект за бюджета за 2015 година не носи изненади и не предлага реформи. Около това мнение се обединиха пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) и депутатът от "БСП лява България" Георги Кадиев.

„Без много изненади, с продължаване на някои негативи, които вече знаем, а именно, че дефицитът е доста голям за 2014 г. с актуализацията на бюджета, над 3-те процента. Бюджетът за следващата година и средносрочната рамка до 2017 г. предвиждат едно поетапно смъкване на дефицита, но първо на 3–2,5–2%, т.е. ние чак през 2017 г. ще влезем в собственото си ограничение в Закона за публичните финанси от 2% дефицит“, коментира Ганев.

По думите му проектобюджетът е можело да бъде малко по-амбициозен, особено що се касае до разходната част.

Като две „новини“ в законопроекта той открои закриването на регионалната програма и покачването на възрастта за пенсиониране отново от следващата година.

„Но няма друга голяма новина. Според мен обстоятелствата в икономически и финансов план изискваха да има новини, т.е. да има реформи, по-големи и по-смели промени. Това е бюджет, който по-скоро връща към едно познато статукво, не предлага нещо ново, което да промени средата към по-добро“, заяви той.

Ганев отбеляза още, че се наблюдава тенденция на задлъжняване. „Вече имаме 7 години на бюджетен дефицит – от 2009-а до 2015-а, ако този бюджет се приеме, с прогнозата 2016-2017 също да сме в дефицит. Вървим убедително към 10 години, в които сме само на минус“, допълни той.

Според Георги Кадиев ако трябва да се съди за целия мандат на правителството спрямо този бюджет, изводът е, че няма да има никакви реформи, защото бюджетът е „изключително стандартен“.

„Никаква нова политика не виждам аз поне на пръв поглед в него. Вярно е, че той все още не е бил представен в парламента и може би тогава ще ни разкажат Министерството на финансите някакви идеи. Но от това, което се вижда от документите, не виждам абсолютно нищо, дори тригодишната средносрочна прогноза е по-лоша отколкото тази, която беше направена през април от Министерството на финансите, в смисъл примерно на бюджетния дефицит. Тогава се предвиждаше той да се движи около 1–1,5%, сега виждам, че е 3% догодина, след това 2,5 и 2% през 2017-а година, т.е. никакво увеличение на приходи като процент от БВП и леко намаляване на разходите“, посочи той.

По думите му ако икономиката не расте, ако приходите не растат, няма как държавата да прави нови политики и единственото, което виждаме, е намаляване на разходи.

Той отхвърли идеята, че в бюджета е заложена борба с бюджетния дефицит. Според него няма и увеличена събираемост на приходите.

„Борбата с бюджетния дефицит не е чрез увеличаване на приходи, което става по няколко начина – или въвеждате нови данъци, нов вид постъпления, или правите така, че икономиката да расте, и съответно събирате повече приходи при сегашните ставки. Не се предвижда нито едното, нито другото. Просто намаляване на разходите“, отбеляза Кадиев.

„Това е бюджет, който очевидно е направен някъде в коридорите на Министерството на финансите, от професионалисти, които обаче го правят по един и същи начин в последните 20–30 години. Хубаво е да имате професионалисти, но отгоре трябва да имате някакво политическо тяло, което да задава посоката, да поставя целите, и тези професионалисти да съобразяват писането на бюджета спрямо целите. Ние не виждаме целите като политики“, обобщи Кадиев.

Според него една от реформите, които трябва да се направят в България, е окрупняването на общините, защото малко общини дават на бюджета повече, отколкото вземат.

„Проблемът е, че от 268 общини в България не повече от 15 максимум дават на бюджета повече, отколкото взимат – това са най-вече София и други големи градове и общини от типа на Козлодуй, която е малка община, но има голямо предприятие. Две трети от общините у нас имат собствени приходи под 1 млн. лева на година. Какъв е смисълът на съществуването на такива общини, не знам“, коментира той.