Бизнес обединения искат оттегляне на законовите промени, защитаващи трудови права

Национално представителните организации на работодателите в България настояват за оттегляне на законовите промени, които вчера внесоха в парламента омбудсманът и КНСБ.

Това се посочва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), изпратена до медиите по повод внесения вчера в деловодството на Народното събрание пакет от предложения за промени в седем закона в защита на трудовите права и възнаграждения на работниците.

Работодателите определят законодателните промени като „грубо нарушение на световната и европейска практика“ и настояват за внасянето им след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Работодателите посочват, че са били предложени изменения в Кодекса на труда, без те да бъдат обсъдени с едната група социални партньори. 

Двете бизнес организации са против внесените предложения за промени.

Относно предлаганата възможност работниците да започнат процедура по несъстоятелност срещу работодателя при две неплатени работни заплати те посочват, че тя може да бъде ползвана за насилствено придобиване на жизнеспособни предприятия посредством нарочно забавяне на плащания към тях на ключови клиенти.

За предложението преместването на вземанията на работниците на първо място сред привелигированите кредитори от двете организации твърдят, че това заплашва устойчивостта на банковата система в България, като едновременно създава условия за злоупотреби посредством съглашателство на работодатели и техни работници и служители и обезстойностяване на гаранциите за отпускане на кредити.

Ще се отнася до предложението за недопускане на фирми до участие в конкурси за обществени поръчки, които поради временни затруднения бавят изплащането на възнаграждения, от бизнеса твърдят, че това ще влоши условията за правене на бизнес.

Според АИКБ и КРИБ в България „не съществува на практика съществен проблем със забавянето на плащането на работни заплати, с изключение на изолирани случаи, против които работодателите категорично се обявяват“. По данни на организациите при 30 милиарда лева изплатени работни заплати размерът на забавени плащания е 30 млн. лева, т.е. едно на хиляда.