България е най-уязвимият член на ЕС по отношение на енергийната бедност

България е най-уязвимата държава в ЕС по отношение на енергийната бедност. Това отбелязва първият доклад за състоянието на Енергийния съюз на ЕС. В него се разглежда постигнатият напредък през последните девет месеца, определят се основни области на действие за догодина. Като цяло заключенията са, че през последните девет месеца е постигнат напредък и идеята за Енергийния съюз на общността е напът да бъде реализирана. 

Документът посочва обаче, че липсата на реформи и комбинация от още фактори, като дългосрочни договори, силна експанзия на възобновяемите източници, както и слаб и политически зависим енергиен регулатор, са в основата на проблемите в енергийния сектор на България.

В страната няма функциониращ либерализиран енергиен пазар, търгуващ по схемата „ден напред“, както и пазар на природен газ.

Макар и концентрацията на енергийните мощности да е по-ниска от средното за ЕС, потенциалните позитивни ефекти от това се губят от определените квоти, които дават приоритет за доставка от неконкурентни производители на електроенергия, посочва анализът.

По отношение на цените у нас те са сред най-ниските за индустрията в Европа, отбелязват още от ЕК. Заключението се отнася както за цената на електроенергията, така и на природния газ, които се доближават до средните цени в САЩ. В същото време обаче енергийните разходи са почти 39% от добавената стойност на индустрията, докато в САЩ и Европа те са съответно 8% и 13 на сто.

По данни на Европейската комисия през 2014 година дефицитът при търговията с енергийни продукти е в размер на 5,8% от брутния вътрешен продукт на България. Този показател е над средното за ЕС ниво,  където дефицитът е в размер на около 3 на сто. У нас се наблюдава дефицит при търговията с въглища, петрол и природен газ. Той се намалява от излишък при търговията с електроенергия.

Прегледът на ситуацията в България показва още, че енергетиката е от голямо значение за икономиката – добавената стойност, която тя дава, е 4,1%, докато средното за ЕС е малко под 2 на сто.

Данните в анализа са от 2012 година. Според тях заетите в сектора са 0,9% от всички работещи, което също е над средното за общността.

В същото време заетите (директно или индиректно) в сектора на възобновяемите източници са 0,2% от всички работещи, докато в ЕС този процент е 0,53 на сто. България обаче е изпълнила своите цели за енергия от възобновяеми източници още през 2013 година.

Използването на въглища и ядрено гориво в енергийния микс е по-голямо от средното за ЕС, а на петрол и природен газ – под средното. Страната ни обаче е по-малко енергийно зависима от средното за общността благодарение на собствения добив на въглища и ядрената енергетика.

Инвестициите в енергийните иновации също са значително по-малко от тези в ЕС – 1,4% от общите инвестиции в развойна дейност, докато в общността те са 7,1%. Посочените данни са на Евростат и се отнасят до 2013 година.

България ще използва част от средствата, които получава от европейските фондове, за енергетика. 471 млн. евро например ще отидат до 2020 година за повишаване на енергийната ефективност на публични и частни сгради. 1,1 млрд. евро пък ще бъдат направените разходи за енергийно ефективен нисковъглероден транспортен сектор, се казва още в първия преглед на ситуацията в европейската енергетика, свързан със създаването на Енергийния съюз. 

Какви може да са очакваните промени след либерализацията и развитието на сектора като цяло вижте във видеото на Bloomberg!