Българската фармация не може да си позволи инвестиции в иновативни лекарства

Българските компании не могат да си позволят да вложат пари за създаване на иновативни лекарства. Това каза проф. д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране и декан на Фармацевтичния факултет, преди работната среща на здравните министри от Централна и Източна Европа по въпросите на лекарствената политика.

Около 1,2 млрд. долара струва създаването на нова молекула, а това е непосилно за компании като българските, затова те правят копия – генерични лекарства при изтекъл патент на иновативните, защото това е стотици пъти по-евтино.

Проф. д-р Николай Данчев подчерта пред БНР, че подобни инвестиции няма как да се случат от страна на български фирми заради ниския процент финансиране спрямо БВП, който се отделя за здравеопазване у нас. Швеция например отделя 10,9% от БВП за здравеопазване.  Германия, Франция и Англия също отделят над 10 на сто от БВП за здравеопазване, посочи той. 

Въпреки това в почти всички терапевтични области лекарите у нас имат възможността да лекуват като във водещите европейски страни. През последните години се появиха иновативни лекарства – клетъчна или генна терапия, които са много скъпи като лечение, но те направиха революция в някои терапевтични области, посочи експертът.

„У нас всички пациенти и някои лекари считат, че винаги новото е по-добро от старото, а това не винаги е така”, подчерта специалистът. По думите му при иновативните лекарства за клетъчна или генна терапия много трудно се прави диагностика дали пациентът е подходящ, защото не всички пациенти са подходящи за такова лечение.

В някои европейски страни иновативните лекарства се използват пилотно в определени болници, преди да се разшири тяхната употреба. Тенденцията в Европа е за бързо включване в употреба на тези лекарства, разясни още проф. Данчев.