Горанов обеща проверки за произход на парите от "Панамските досиета"

Държавата вече има стратегия за действие по информацията за български собственици от т.нар. "Панамски досиета" за офшорните зони. Финансовият министър Владислав Горанов обещава проверки за произход на парите и платени данъци.

Първото, което държавата предприема, е проверки на приходната агенция, за да се установи дали преди да бъдат отклонени средствата към офшорни зони, са платени данъците у нас, съобщава БНР.

Националната агенция за приходите (НАП) официално поиска българските имена от „Панамските документи“. Агенцията е изпратила искане до Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Главният изпълнителен директор на приходната агенция Бойко Атанасов коментира, че ще получат „цялата налична информация за българи и български компании, за които има данни за офшорни сметки и за извършени операции“.

„В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор трябва да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а в никакъв случай отговорът не трябва да бъде, че се крият от държавата”, обяснява пред радиото Владислав Горанов. 

Правителството е в контакт с Международната асоциация на разследващите журналисти и подобно на други правителства е поискана информация, за да се улеснят проверките. Отговор все още няма. Горанов не смята, че собствениците на капитали, насочени към тези зони, могат да бъдат принудени да ги върнат в страната и не може да се говори за източване.

„Източени са средствата, които са откраднати или заради които не са платени данъци, или които са придобити в резултат на престъпна дейност, нещо, което ще бъде предмет на разследване от страна на държавата. Връщането им тук зависи от техния собственик. В този смисъл няма легални методи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш основни права на собственост”, казва още министърът на финансите.

Горанов подчертава, че българското законодателство е доста по-стриктно по отношение на офшорките, сравнено с останалите страни-членки на ЕС. Той дава пример с ограничението такива компании да могат да правят бизнес в съществени сектори на икономиката, като например да притежават лицензи за мобилни оператори, за организиране на хазарт и други икономически дейности от съществен интерес.

„България на практика е държавата с най-много офшорни зони, включени в нейното законодателство от гледна точка на ограничения”, казва още Горанов.