Новият регистър на БНБ не застрашава банковата тайна

„Край на банковата тайна“, „Вече всеки може да знае кой и колко пари държи в трезор“... Такива коментари могат да бъдат прочетени под статии в почти всеки сайт, който е отразил информацията, че от началото на годината в Българската народна банка (БНБ) започна да функционира регистър на банковите сметки и сейфове.

Идеята за въпросния регистър е отпреди две години, а именно достъпът до него разбуни духовете във форумите, като основната теза е, че новата база данни застрашава сериозно банковата тайна. Дали обаче това наистина е така?

Каква информация се съдържа в регистъра

В него фигурира централизирана информация в областта на плащанията, подавана от банките и клоновете на кредитни институции, които работят на територията на страната. В електронната система има данни за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и техните пълномощници. Наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката няма да фигурират в информационния масив.

Кой има достъп до данните

Право да получават информация относно съдържащите се за тях данни в регистъра имат физически и юридически лица. Информацията се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок от подаване на искането, ако заявителят е предоставил необходимите документи.

От Асоциацията на банките в България (АББ) обясниха за Investor.bg, че ако се установи несъответствие, фирми и граждани следва да се обръщат към съответна банка за извършване на корекция в подадените данни за откритите и закрити сметки от тях. Такава информация могат да получават и наследниците на починали лица.

Правораздавателните органи също получиха бърз достъп до банковите сметки и сейфове на българските граждани. Става дума за Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, НАП, КОНПИ, главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет, министъра на финансите по отношение на банковите сметки и сейфовете на бюджетните организации и лицата по чл. 156 от Закона за публичните финанси, министъра на правосъдието във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, съдебните изпълнители при образувано изпълнително дело, банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната. Разбира се, достъпът на изброените органи до Регистъра е във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод конкретни проверки.

Потребители на данните от регистъра ще бъдат и банките и клоновете на чуждестранните банки, извършващи дейност на територията на страната.

Достъпът до регистъра е платен и с няколко нива на защита срещу злоупотреби. Ще се пази „история“ и за това кой е търсил справка в регистъра и каква информация е получил. 

Банките ще трябва всеки месец да предоставят актуални данни на БНБ.

Кой носи отговорност за верността на информацията в регистъра

Съгласно чл. 8 от Наредба № 12 на БНБ банките носят отговорност за верността и пълнотата на данните, подадени към регистъра. Подаваната от банките информация следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи. БНБ не извършва корекции в регистъра по своя инициатива освен за подаваната от нея информация в регистъра.

Относно банковата тайна от АББ са категорични, че обхватът на регистъра е съвсем  различен. „Съгласно чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. Тази информация за салдата по банкови сметки, както и за движенията по тях, не се събира и предоставя от банките във връзка с функционирането на новия регистър на БНБ и съответно, органите и лицата по чл. 56а, ал. 3, нямат достъп до такава информация, съставляваща банкова тайна, чрез регистъра. Неговото функциониране по никакъв начин не касае режима за опазване на банкова тайна“, обясниха от Асоциацията на банките.

Оттам подчертаха, че Законът за кредитните институции изисква информацията да се предоставя от банките най-малко веднъж месечно, но в Наредба № 12, след съгласуване с АББ, е записано, че срокът е едноседмичен, с оглед по-голямата актуалност на регистъра и по-пълноценното му използване за предвидените цели.

„Нормативната уредба и друга допълнителна документация, свързана с дейността на Регистъра за банковите сметки и сейфове, беше съгласувана с членовете на АББ през изминалата година. Бяха направени и тестове с банките. Разбира се, предоставянето на информация във връзка с дейността на Регистъра изискваше използването на допълнителни ресурси, основно за доработки на информационните им системи, които следваше да се извършат. Смятаме, обаче, че процесът беше планиран във времето, като вложените средства би трябвало да се компенсират от намалените разходи занапред при комуникацията на банките с изброените органи и лица по чл. 56а, ал. 3 във връзка с проверките, които извършват за наличие на открита банкова сметка на физически и юридически лица“, обясниха още от АББ.

Припомняме, че идеята за създаването на този подобен на кредитния регистър в БНБ беше лансирана за първи път от финансовия министър Владислав Горанов през 2015 г.  с обяснението, че справките стават трудно, тъй като администрацията трябва да изпрати запитване до всяка банка в България. Тогава от банковите среди обаче изразиха съмнение доколко този регистър ще може да работи коректно, тъй като в момента данните от различните информационни системи се събират и съхраняват по различни начини. Ето защо сега банките са задължени да изпращат информацията в "стандартизиран вид".