Мнозинството в парламента отхвърли президентското вето върху текстове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, свързани с паралелния експорт на медикаменти. Текстовете от закона бяха подкрепени от 130 депутати, а 55 - бяха против, съобщи БТА.
Поправките в закона бяха внесени от депутати от ДПС и БСП с цел да се ограничи паралелният износ, който води до дефицит на определени лекарства у нас.
Паралелен износ на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще се извършва след изпращане на уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), а директорът на агенцията ще може да откаже с мотивирана заповед, стига да се установи, че този продукт е в ограничени количества у нас, предвиждат измененията, пише Dnes.bg.
По време на дебатите в пленарна зала председателят на здравната комисия Нигяр Джафер заяви, че паралелният износ на лекарства е причина за липсата на някои медикаменти на нашия пазар. Тя цитира данни на НЗОК от миналата година, според които е имало дефицити именно заради такъв експорт. Става дума за лекарства, които са внесени в България, след което отново се изнасят като паралелен износ, обясни председателят на здравната комисия.
И даде още аргументи - според информация на притежатели на разрешителни, медикаменти се изчерпват за 10 дни, вместо за 3 месеца, както би трябвало - пак заради такъв паралелен износ.
Джафер обясни, че става въпрос за въвеждане на уведомителен режим за медикаменти от позитивния списък, заплащани с публични средства и предназначени за социално значими болести, като държавата има ангажимент да осигурява тези лекарства за всички нуждаещи се български граждани.
Председателят на здравната комисия изтъкна и юридическите доводи за въвеждането на режима – има конституционно задължение на държавата да закриля здравето на хората, да упражнява контрол върху търговията с лекарствени продукти. „В практиката на Конституционния съд има редица решения, съгласно които правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и не изключва ограничение с оглед защитата на обществените интереси“, каза тя.
Нигяр Джафер подчерта, че уведомителният режим би имал и превантивен ефект. По думите й, възниквал въпросът кой поставя интересите на търговците на едро над тези на българските пациенти.
По думите й тези медикаменти са били за лечение на много болести, сред които психични заболявания, бронхиална астма, диабет. Нигяр Джафер уточни, че е имало проблем със снабдяването с инсулин.
„Убедени сме в правотата на това, което внесохме преди няколко месеца", допълни Джафер и намери за странно съвпадението на становищата на Асоциацията на паралелните вносители в България, на подобна асоциация в Германия и президентското вето.
В хода на дебатите по ветото Емил Райнов от „Коалиция за България“ заяви, че законът не е насочен към ограничаване на бизнеса, нито пък към създаването на изкуствени пречки за изнасяне на медикаменти от страната, пише БТА. „Този закон цели гарантиране на лекарства за всички български граждани, отбеляза депутатът“. По думите му сходни мерки има в Словакия, Унгария, Гърция и Чехия.
В Словакия например е въведен уведомителен режим при износ на лекарства, в Гърция е в сила временна забрана за износ на 80 медикамента, в Унгария законодателството вменява на компетентния орган правото да забранява износ на лекарства на база проучване на пазара, в Германия са наложили известни ограничителни изисквания, като дистрибуторите и търговците на едро трябва да имат в складовете си средна наличност на медикаменти за поне две седмици напред, отбеляза Райнов.
Ветото на президента изглежда, че е наложено с лобистка цел, а именно да съхрани и да подсигури комфорта на износителите, заяви депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев. По думите му ветото не допринася за по-добрата грижа и конституционно задължение на държавата да се грижи за живота и здравето на българските граждани. „Всички аргументи на президента вкупом не тежат толкова, колкото живота и здравето на всеки гражданин в България“, отбеляза депутатът.
Народният представител от ГЕРБ Семир абу Мелих заяви, че от партията не са против поправката в закона и адмирират превенцията за това да не изчезват лекарства и да не се спекулира със здравето на хората. Проблемът е с техническото решение на този казус. Според него алгоритъмът за анализ трябва да е записан в Закона, а не да се определя с наредба. Абу Мелих отбеляза, че 30-дневният срок за даване на становище е дълъг за бизнеса и трябва да се намали на два дни.
Депутатите дебатираха отново Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на президента. Росен Плевнелиев наложи вето върху текстове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с мотив, че промените налагат административни ограничения пред износа на лекарства.


„Подкрепа“: Да върнем правилата, дисциплината и отговорността в българското училище
Пресвета Богородица – „Хавайска“ донесе утеха и надежда на децата в онкохематологията във Варна
Фотис Такианос е новият треньор на Черно море Тича
Варненка: Добре, че Евровизията я дадоха на Бургас!
Заради ремонта на ДГ „Чайка“: Обявяват места в ДГ „Петър Берон“ във Варна
29 американски щата съдят Meta
Иран няма да капитулира лесно
Прекратяването на огъня между Иран и САЩ изтича днес
Кои три фактора ще подкрепят ръста на европейските банкови акции
Как да четем етикетите на хранителните добавки правилно?
Производителите прехвърлят все повече функции на абонамент
По-бърза от LaFerrari, по-лека от Porsche 911... и по-евтина от Toyota Yaris Cross
Ексцентрици посегнаха на Chiron и Mistral и взривиха представите за лукс
Porsche пусна брутален GT2 RS в чест на култовия Моби Дик
Ford показа най-екстремния открит Mustang в историята
Донев се ангажира да защити държавния интерес в “Международен панаир Пловдив“ АД
Времето утре: Облачно, на места ще вали и трещи
Бил Гейтс с предложение за роботите с ИИ: Да започнат да плащат данъци
Престрелка в испански курорт, сред загиналите са бременна жена и дете
Украйна удари руски складове за дронове и станция за управление на "Орион" в Крим