Мнозинството в парламента отхвърли президентското вето върху текстове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, свързани с паралелния експорт на медикаменти. Текстовете от закона бяха подкрепени от 130 депутати, а 55 - бяха против, съобщи БТА.
Поправките в закона бяха внесени от депутати от ДПС и БСП с цел да се ограничи паралелният износ, който води до дефицит на определени лекарства у нас.
Паралелен износ на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще се извършва след изпращане на уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), а директорът на агенцията ще може да откаже с мотивирана заповед, стига да се установи, че този продукт е в ограничени количества у нас, предвиждат измененията, пише Dnes.bg.
По време на дебатите в пленарна зала председателят на здравната комисия Нигяр Джафер заяви, че паралелният износ на лекарства е причина за липсата на някои медикаменти на нашия пазар. Тя цитира данни на НЗОК от миналата година, според които е имало дефицити именно заради такъв експорт. Става дума за лекарства, които са внесени в България, след което отново се изнасят като паралелен износ, обясни председателят на здравната комисия.
И даде още аргументи - според информация на притежатели на разрешителни, медикаменти се изчерпват за 10 дни, вместо за 3 месеца, както би трябвало - пак заради такъв паралелен износ.
Джафер обясни, че става въпрос за въвеждане на уведомителен режим за медикаменти от позитивния списък, заплащани с публични средства и предназначени за социално значими болести, като държавата има ангажимент да осигурява тези лекарства за всички нуждаещи се български граждани.
Председателят на здравната комисия изтъкна и юридическите доводи за въвеждането на режима – има конституционно задължение на държавата да закриля здравето на хората, да упражнява контрол върху търговията с лекарствени продукти. „В практиката на Конституционния съд има редица решения, съгласно които правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер и не изключва ограничение с оглед защитата на обществените интереси“, каза тя.
Нигяр Джафер подчерта, че уведомителният режим би имал и превантивен ефект. По думите й, възниквал въпросът кой поставя интересите на търговците на едро над тези на българските пациенти.
По думите й тези медикаменти са били за лечение на много болести, сред които психични заболявания, бронхиална астма, диабет. Нигяр Джафер уточни, че е имало проблем със снабдяването с инсулин.
„Убедени сме в правотата на това, което внесохме преди няколко месеца", допълни Джафер и намери за странно съвпадението на становищата на Асоциацията на паралелните вносители в България, на подобна асоциация в Германия и президентското вето.
В хода на дебатите по ветото Емил Райнов от „Коалиция за България“ заяви, че законът не е насочен към ограничаване на бизнеса, нито пък към създаването на изкуствени пречки за изнасяне на медикаменти от страната, пише БТА. „Този закон цели гарантиране на лекарства за всички български граждани, отбеляза депутатът“. По думите му сходни мерки има в Словакия, Унгария, Гърция и Чехия.
В Словакия например е въведен уведомителен режим при износ на лекарства, в Гърция е в сила временна забрана за износ на 80 медикамента, в Унгария законодателството вменява на компетентния орган правото да забранява износ на лекарства на база проучване на пазара, в Германия са наложили известни ограничителни изисквания, като дистрибуторите и търговците на едро трябва да имат в складовете си средна наличност на медикаменти за поне две седмици напред, отбеляза Райнов.
Ветото на президента изглежда, че е наложено с лобистка цел, а именно да съхрани и да подсигури комфорта на износителите, заяви депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев. По думите му ветото не допринася за по-добрата грижа и конституционно задължение на държавата да се грижи за живота и здравето на българските граждани. „Всички аргументи на президента вкупом не тежат толкова, колкото живота и здравето на всеки гражданин в България“, отбеляза депутатът.
Народният представител от ГЕРБ Семир абу Мелих заяви, че от партията не са против поправката в закона и адмирират превенцията за това да не изчезват лекарства и да не се спекулира със здравето на хората. Проблемът е с техническото решение на този казус. Според него алгоритъмът за анализ трябва да е записан в Закона, а не да се определя с наредба. Абу Мелих отбеляза, че 30-дневният срок за даване на становище е дълъг за бизнеса и трябва да се намали на два дни.
Депутатите дебатираха отново Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на президента. Росен Плевнелиев наложи вето върху текстове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с мотив, че промените налагат административни ограничения пред износа на лекарства.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай