Поне 6 млрд. лв. наличен публичен ресурс за здраве искат от гилдията

Да се увеличат средствата от брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване, да се остойности реално лекарският труд, да се въведе горен праг на записаните пациенти при един общопрактикуващ лекар, както и лична електронна здравна карта, и евентуално да се отменят направленията за специалисти. Това са част от предложенията на съсловието в различните сектори на здравеопазването за промени в извънболничната помощ.

Очакванията на гилдията са обобщени по време на онлайн дискусия с участието на 2 500 лекари, фармацевти и други специалисти, организирана от платформата за комуникация в здравеопазването CredoWeb.

Финансирането на здравеопазването трябва да се повиши, категорични са представителите на сектора. Всички участници в дискусията се обединяват около искането за увеличаване на публичното финансиране в здравеопазването до поне 6% от БВП или поне 6 млрд. лева наличен публичен ресурс.

Отстояват и постепенното нарастване на финансирането на доболничната помощ до 30% от публичните средства за сектора. Както и за реални стъпки към изнасяне на медицинските дейности от болничната към извънболничната помощ с ясно финансово обезпечаване.

Общопрактикуващите лекари настояват за въвеждане на електронна индивидуална здравна карта с годишен лимит за прегледи, консултации и изследвания, както и горна граница от 1 500 пациенти на личен лекар. Те настояват и за реални санкции за пациенти, които не ходят на профилактичен преглед.

Сред другите очаквания са равнопоставен достъп до европейски финансови инструменти чрез безвъзмездни програми или безлихвени кредити за обновяване на медицинското оборудване в частните практики. Предлага се и финансово стимулиране на дейността на личните лекари в районите с дългогодишен дефицит на здравно обслужване.

Лекарите от доболничния сектор настояват да се изгради нова, работеща система за ТЕЛК и да се намали срокът за решенията в нея, както и медицинските сестри да имат възможност да се договарят сами с НЗОК, а не да бъдат назначавани от лекар.

В областта на лекарствената политика дискусията акцентира върху достъпа до лекарства, промяната на ставката за ДДС върху лекарствата, прогенеричната политика.

Обобщение на предложенията ще бъде предоставено на бъдещия екип на Mинистерството на здравеопазването след изборите тази неделя.

Директорът на ARPharM Деян Денев посочи, че България е една от трите в ЕС без диференцирана ставка за лекарствата и отбеляза, че има нужда от преосмисляне на политиките в тази посока. Според Денев има политическа воля за законодателни промени в посока промяна на ДДС върху лекарствата.

От своя страна Владимир Афенлиев, зам.-председател на БГФармА, още веднъж подчерта, че трябва да има национална прогенеричина политика, при която за масовите заболявания да има поне един медикамент в група, платен на 100% от Здравната каса.