Raiffeisenbank: Икономиката на България ще нарасне през 2015 г. с 1,2%

Икономиката на България ще нарасне през 2015 г. с 1.2%, прогнозира анализаторското поделение на на австрийската Raiffeisenbank в своето последно издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа“ за второто тримесечие на 2015 г.

Така прогнозата на австрийците е по-висока от очакванията за 0,8% растеж на правителството, на Европейската комисия (0,8%) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Същевременно прогнозата е по-предпазлива от тази на консултантската компания Ernst & Young (EY), която очаква ръст от 2,1%. 

Анализаторите от банката заявяват, че през 2014 г. реалният БВП в България е нараснал по-бързо от очакваното, достигайки 1,7% на годишна база. За това са допринесли вътрешното търсене и по-слабото външно търсене. Водещ фактор на вътрешното търсене е било потреблението на домакинствата, което е нараснало по-бързо от предвиденото с 2,4% на годишна база, добавяйки 1,7 процентни пункта към общия ръст на БВП.

Брутното капиталообразуване също е нараснало значително (2,8% на годишна база), подкрепяйки БВП с растеж от 0,6 процентни пункта. От друга страна, сравнително слабият износ (2,2% на годишна база) е довел до отрицателен принос към БВП от нетната стойност на износа (-1.1 процентни пункта). 

През февруари 2015 г. индексът на потребителските цени в България показва месечна инфлация от 0,2%, за пръв път от октомври миналата година насам. През 2015 г. публичните разходи в страната се очаква леко да се повишат, докато усвоените фондове от ЕС се предвижда да се увеличат значително, смятат в банката. По този начин по-ниските очаквания за ръст на потреблението на домакинствата за 2015 г. (+ 2,0% на годишна база) частично се компенсират от по-голям ръст на брутното капиталообрзуване (+ 3,1% на годишна база).

Различна динамика за различните региони на Централна и Източна Европа

Отделните подрегиони в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) продължават да показват доста различно развитие през 2015 г., се посочва още в доклада на банката.

Така например докато растежът в Централна Европа (ЦЕ) вероятно ще бъде средно 3%, то прогнозата за Югоизточна Европа (ЮИЕ) е ръстът да е по-нисък и да е средно 1,9%. Това се дължи най-вече на застоя в Хърватия и Сърбия, който засенчва достигналия изключителните 3% растеж в Румъния. Три държави в Източна Европа - Беларус, Украйна и Русия са изправени пред рецесия", твърди Петер Брециншек, ръководител на Raiffeisenbank Research.

В допълнение на много силния вътрешен растеж (крайното потребление и инвестициите), тесните икономически връзки с Германия също са причина за стабилно представяне на подрегиона Централна Европа. Високата конкурентоспособност на отделните държави също улесни стабилните салда по текущата сметка, което означава, че страните не са зависими от чужди капитали. Всъщност капиталовите потоци действително подсилиха валутите на тези страни от началото на годината, се казва в доклада.

През изминалото тримесечие липсата на инфлация и експанзивната парична политика на ЕЦБ даде свобода на някои централни банки от Централна Европа да намалят лихвените проценти. Например в Полша лихвеният процент достигна ново дъно от 1,5%; основният лихвен процент в Румъния се очаква да падне до 2%, а в Унгария да доближи 1,5%. С това цикълът на спад на нивата на лихвените проценти се очаква да приключи и впоследствие валутите в тези страни могат да отчетат отстъпление спрямо нивата достигнати спрямо еврото през първото тримесечие, прогнозират анализаторите.