УниКредит Булбанк: Износът е с 25% над пика си, отчетен преди шест години

Износът вече е с 25% над пика си, отчетен преди шест години. Той остава факторът с най-огромно значение за възстановяването на българската икономика, воден от подобряването на търсенето основно в секторите земеделие, бизнес услуги и промишленост.

За последните четири години преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се задържат на около 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, като достигат 1,1-1,2 млрд. евро годишно. Техните роля и структура обаче се променят, а същевременно лихвите в България остават едни от най-високите в Европейския съюз (ЕС).

Това са част от акцентите в презентацията на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, представена по време на конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ, Румъния.

Новата роля на преките чужди инвестиции

В анализа си банкерът обясни, че в миналото чуждите инвестиции са били източник на финансиране за държавите, в които вътрешните спестявания са били ограничени, включително България. Днес обаче вече ясно се виждала тенденция за промяна на роляна на преките чуждестранни инвестиции като източник на ноу-хау, нови технологии и нови управленски практики.

"Преди няколко години ПЧИ в България се вливаха в непроизводствени сектори от икономиката – най-вече в недвижимите имоти и строителството. Същевременно други страни, измежду които централноевропейските икономики Чехия, Словакия, Полша и в по-малка степен Унгария, са привлекли по-малък обем инвестиции в сравнение с България, но те са били насочени към експортно-ориентираната част от производството. По този начин тези страни са увеличили производствения си капацитет.

През периода 2005-2008 г. притоците на ПЧИ в България са заемали дял от 22,7 на сто от БВП. През последните четири години делът на външните капитали намалява, за да се стабилизира на нива между 3% и 3,5% от БВП, или в диапазона 1,1 млрд. до 1,3 млрд. евро. За сравнение, нетните потоци в Естония през последните четири години възлизат на 6% от БВП, в Румъния и Хърватия – на по 1,7 на сто, в Латвия – 3,6%, а в Чехия – 2,7 на сто.

Според Хампарцумян вече една трета от ПЧИ у нас са насочени към производството, друга една трета – в енергийния сектор, а останалият дял се поделя между търговията и секторите транспорт, строителство и селско стопанство.

Българската икономика продължава да се възстановява благодарение на високия ръст на износа

През вторите три месеца на 2014 г. в реално изражение износът е с 25% над пика си, отчетен през същия период на 2008 г., коментира Хампарцумян. От друга страна експортът на суровини достига 40% от общия износ на стоки. През 2014 г. този дял остава почти без изменение в сравнение с началото на XXI век. За сравнение – пикът на износа в Литва, Латвия и Естония е с около 40% над достигнатия преди шест години връх. По този показател успоредно с България се движат Полша и Словакия, отчита банкерът.

„Освен че е признак на изостаналост на икономиката, големият дял на суровините в структурата на износа е проблем, тъй като няма условия за създаване на работни места“, гласи анализът на УниКредит Булбанк, представен по време на конференцията. Именно създаването на нови работни позиции бе изтъкнато от президента на Румъния Траян Бъсеску като един от двигателите на икономическия растеж за региона.

Като друга слабост на българската икономика Хампарцумян посочи високата задлъжнялост на сектора на недвижимите имоти и строителството, като според него това ще продължи да тежи върху темповете на икономическото възстановяване в краткосрочен и средносрочен план. Междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде проблем от гледна точка на това, че бизнесът продължава да разчита на този начин на финансиране, отколкото на увеличаване на експозициите си към банките.