Светлана Боянова: Иновациите трябва да носят печалба на земеделския стопанин

Как ще изглежда европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., ще има ли директни плащания за фермерите и как ще се разпределят те, как земеделците може да се включат в дебата – това коментира пред Investor.bg председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя е един от лекторите в организирания от Клуб Инвестор дебат Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г. на 14 март.

Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. с фокус ОСП, биоземеделие и правна закрила на сортовете растения в ЕС. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), понастоящем КРИБ.

От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). В първото правителство на ГЕРБ е зам.-министър на земеделието с ресори „Поземлени отношения“, „Директни плащания“ и „Програма за развитие на селските райони“. От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.

- Г-жо Боянова, на какъв етап е европейският дебат за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.?

- Миналата година видяхме първите идеи и насоки накъде да вървим, а в комисията по земеделие на Европейския парламент беше представен доклад от водещи специалисти в политиката по директните плащания и програмите за развитие на селските райони. Междувременно имаше вот за Brexit, ЕС и Канада се споразумяха за СЕТА, наблюдавахме нестабилност на цените на земеделските продукти. След Brexit последваха очаквания за намаляванетона парите въобще, излязоха въпроси има ли нужда изобщо от ОСП.

- Какви сценарии можем да очакваме?

- В доклад за оценка на въздействието се предлагат пет опции за бъдещето на ОСП. Първата е тя да не се променя. Вторият вариант е да няма ОСП, което не е реалистично. Третият вариант е да има програмиране на ниво страни членки, вместо на европейско ниво, на базата на идентифицирани нужди. В четвъртата опция се предлага синергия между директните плащания и управлението на риска.

Петата опция е да се предвиди строго преразпределение на подкрепата от големите към малките и към по-екологично ориентираните ферми, както и да има абсолютен таван на директните плащания. Този вариант предвижда по-стриктни екологични изисквания и къса верига на доставките.  Всички тези опции ще бъдат изследвани и ще бъдат дадени предложения за бъдещата ОСП.

- Какво следва оттук нататък?

- Вече навлязохме в по-интересната част от дебата. Европейската комисия публикува въпросник, който може да бъде попълван до май от всички заинтересовани страни – земеделски производители, научни институции. През есента се очаква Комисията да направи съобщение с по-точни параметри какво се предвижда да бъде променено в ОСП.

След това започва работата по подготовката на законодателството. Този период ще съвпадне с българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че догодина трябва да сме много добре подготвени и да имаме формулирани приоритети.

Освен въпросника, Комисията е поръчала различни доклади например как се отразява „позеленяването“ (на директните плащания за обработваеми земи – бел. ред.), което беше въведено с реформата от 2013 г., как се прилагат мерки за управление на риска, достатъчен ли е инструментариумът на пазарните мерки.

В ситуацията на нестабилни цени все повече се набляга на нуждата от допълнителни инструменти и засилване на ролята на стопаните в цялата верига, групите организации. Ние също трябва да направим тези анализи.

Включително стартирахме ли с мярка „Иновации“ – тя е заложена в ПРСР и е част от нея, не е предвидено засега отварянето й, но е посочена като една от целите, които трябва да изпълним.

- Защо държите толкова на отварянето на тази мярка?

- Това е един от акцентите в работата на Института. Целият Европейски съюз работи в тази посока, за да е конкурентен спрямо останалия свят. При позеленяването ефектът е спорен. Но за иновациите абсолютно всички са убедени, че ще доведат до подем. Защото иновацията е най-бързият начин да станеш различен и по-добър спрямо всички останали.

- Кои държави са отворили мярката, която е част от програмите за селските райони?

- Почти всички стари страни членки и някои от новите. Например в Германия, Франция, Австрия, Латвия, Италия и Унгария има или се работи за създаването на оперативни групи.

- Какво включват тези групи – например научни организации и земеделски производители?

- Може да бъде така, а в групата може да участва консултант или IT компания съвместно с производителите. Затова мярката се казва Сътрудничество.

Целта са не толкова научноизследователските иновации, а идеи и бизнес решения, които да доведат до успех в стопанството и да носят печалба на земеделския стопанин. Печалбата може да бъде финансова, екологична или социална.

Бюджетът на подмярка 16.1 от ПРСР (Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи – бел. ред.) е 20 млн. евро. Предвижда се в България да бъдат създадени 20 оперативни групи, от които всяка да получи по 1 млн. евро.

По мои проучвания обаче ние сме единствената държава, която е определила толкова висок бюджет за група. В повечето държави бюджетът е от 200 хил. до 500 хил. евро. Идеята e с малко пари да имаш голям ефект.

По мярката се поемат както текущите разходи – административни, така и тези, свързани с проучването за приложимост за идеята, която трябва да бъде пробвана от 3 до 5 г. Като иновация е само тази идея, която се прилага с успех. Тук не става дума за патент или полезен модел, защото идеята на ЕК е бързо разпространение на ефекта и повече хора да имат печалба с цел конкурентоспособност на сектора.

- Защо според Вас досега мярката не е отваряна?

- Винаги имаме оправданието с инвестиционните мерки. На първо място, администрацията не испирира желание у хората за тази мярка. Докато не започнахме да я популяризираме, много земеделски производители изобщо не знаеха за нея и нямаше как да поискат от администрацията мярката да стартира.

В предишната програма (ПРСР 2007 – 2013) имаше подобна мярка, която не я стартирахме. При сегашната програма има опасения за евентуални злоупотреби. Но има конкретни параметри, които може да бъдат заложени. Ако едно нововъведение подобри например качеството на млякото в една ферма, това не е ли обективен критерий?