Провокацията на един професор – автобиография на провала

Всеки, който кандидатства за работно място в една силно конкурентна сфера, може би познава това чувство – сякаш автобиографиите на другите са безукорни, а собствената – не съвсем.

Младите учени в Европа познават особено добре този натиск. Те преподават, изнасят лекции и правят изследвания. Всичко това, въпреки че имат малък шанс за сигурно бъдеще.

Какви последствия може да има всичко това – на това обръща внимание някой, който е успял: Йоханес Хаусхофер, професор по психология и обществени дейности в Принстънския университет, който е създал „Автобиография на неуспехите" – едно „CV на провала".

В него той описва например академични места, за които е кандидатствал, но не е получил, стипендии, за които никога не е бил избиран, есета, които е писал, но никога не са били избирани за публикуване, пише в свой анализ Die Welt.

Хаусхофер e убеден, че неуспехите също могат да разкажат много за хората и че от тях всеки може да научи ценни уроци. Повечето от нещата, които е опитал, са пропаднали, признава Хаусхофер. Но понеже хората обикновено показват само успехите си, отстрани изглежда, че всичко им се получава лесно. Неуспехите и провалите са скритата страна на живота.

Основният извод - урокът от двете (успехи и провали - бел. ред.) е сходен: стегни се, надживей го, работи отдадено и продължавай! Отхвърлянето и неуспехите са неразделна част от пътя към самореализация.

„Аз не съм сигурен дали е добре да пишем за самите себе си", казва 36-годишният професор. „В психологията се използват подобни упражнения, за да се стресират хора“. Самият той обаче не се чувства прекалено натъжен от провалите си.

Роден в Хоф, но живял и в Оксфорд и Харвърд, в края на краищата ученият се озовава в Принстън. Академичната му автобиография е дълга седем страници, а контраавтобиографията му - „автобиографията на неуспехите", е с обем от 2 страници и предизвика сериозно обсъждане в мрежата.

Самият Хаусхофер е искал първоначално да представи просто друга перспектива, но сега иска да използва вниманието към себе си за дебат. „Повечето неща, които пробвам, се провалят“, пише той за своя списък с провали.

„Но тези провали са често невидими, докато успехите са видими. Забелязал съм, че това понякога създава у другите впечатлението, че повечето неща ми се получават," пише професорът по психология и обществени дела от Принстън.

Това, което останалите не виждат, подчертава Хаусхофер, е и силата на шанса, че кандидатстванията са също въпрос на късмет и дори и комисиите, които трябва да направят избор, имат своите лоши дни. "(Хората) са по-склонни да приписват вината за собствените си неуспехи на самите себе си, а не на факта, че светът е хаотичен, че хората, от които зависят, може да имат просто лош ден. Това CV на провалите е опит да се постигне баланс и да се даде перспектива на нещата", пише още той.

По подобен начин мисли и Мелани Стефан от университета в Единбург, която е представила първа идеята за “CV на провала". Тя е преподавател в Школата по биомедицински науки към Университета в Единбург.  

„Ние, учените, съставяме историята на успеха. Който претърпи провал, го крие, чувства се самотен и обезсърчен“, пише тя.

„Считам, че опитът за разбиване на тази донякъде побъркана идеализация е добър", казва Ханс-Вернер Рюкерт, който е ръководител на отдела за психологическо консултиране към Свободния университет в Берлин. Но той е скептичен за това дали „автобиографиите на провалите" могат да променят практиките за набиране на персонал.