Румъния вероятно ще се откаже от ограничението върху доходността на ДЦК

Румъния може да бъде принудена да се откаже от изкуствено наложеното ограничение върху цената на кредитирането заради ускоряващата се инфлация и тенденцията инвеститорите да отбягват дългосрочния румънски дълг, пише Bloomberg.

Букурещ не успя да продаде 3 и 5-годишни ДЦК през август, след като инвеститорите потърсиха доходност над определените като таван от министерството на финансите 7%. Министерството събра 3,85 млрд. леи (1,2 млрд. долара) чрез продажбата на 6, 9 и 12-месечни ДЦК – с 16% по-малко от поставените като цел за месеца 4,6 млрд. леи.

„Тази стратегия по всяка вероятност ще бъде изоставена“, казва Влад Мускалу, икономист на ING Bank Romania SA. „Фактът, че министерството успя да продаде само краткосрочен дълг увеличава нуждата от финансиране през следващите 6 месеца и оказва допълнителен натиск върху цената на кредитирането“, допълва той.

Румъния има нужда от финансиране, за да покрие бюджетен дефицит, надхвърлящ 8,3% от БВП за миналата година като следствие от най-тежката рецесия след края на комунизма. Инфлацията достигна 7,1% през юли, след като правителството повиши ДДС с 5 процентни пункта, за да изпълни условията, поставени от Международния валутен фонд и ЕС за предоставянето на спасителна кредитна линия от 20 млрд. евро.

На 8 аукциона през последните четири месеца финансовото министерство в Букурещ отхвърли всички предложения за закупуване на 3, 5 и 7-годишни ДЦК. На 27 август доходността на 5-годишните облигации, достигащи матуритет на 30 април 2015 г., се покачи до 7,49% от 6,89% на 15 април – последният път, когато румънското правителство продаде 5-годишен дълг.

На въпрос дали Букурещ може да бъде принуден да плаща по-висока от 7% доходност по деноминираните в леи ДЦК поради нарастващите финансови нужди на страната, финансовият министър Себастиан Владеску каза, че правителството „не би искало да прави това“.

От началото на май Румъния е продала дълг за 7,85 млрд. леи (1,65 млрд. евро) - по-малко от половината от поставените като цел 18,35 млрд. леи.

Като част от плана си да събере 7 млрд. евро през следващите 3 години и за да компенсира дефицита във финансирането, правителството ще се опитва да събере поне 1 млрд. евро на международните пазари по-късно тази година.

Нуждата от финансиране през следващата година може да скочи до 6,3 млрд. леи (1,41 млрд. евро) на месец от 4,6 млрд. леи сега, ако до края на 2010 г. правителството разчита единствено на продажбата на дълг, казва Мускалу. „Илюзия е да вярваш, че можеш да финансираш дефицита си при цени под 7% при сегашните обстоятелства. Ако тази стратегия бъде продължена и през първите месеци на 2011 г., необходимостта от месечното финансиране може да нарасне до 8 млрд. леи“, допълва той.

Инфлацията в Румъния се усили, след като правителството вдигна ДДС до 24% в опит да понижи бюджетния дефицит на страната под поставения от МВФ таван от 6,8% от БВП за 2010 г. Централната банка в Букурещ повиши прогнозата си за годишна инфлация до 7,8% от 3,7%. Първоначалната цел на правителството беше да не позволява инфлацията да надхвърли 3%.

Standard & Poor’s оценява дългосрочния дълг на Румъния на BB+ - една стъпка под инвестиционния рейтинг, докато Moody’s Investors Service оценява Румъния с Baa3 - две стъпки под инвестиционния рейтинг. В края на миналата седмица цената за застраховка срещу фалит на румънския дълг се повиши с 9 базисни пункта до 368,1 – най-високото ниво от 5 седмици. За сравнение цената за застраховане на ирландския дълг е 336,2 пункта. На 24 август S&P понижи кредитния рейтинг на Ирландия до AA-.

„Ако бях на мястото на румънското министерство на финансите не бих заложил на голям ентусиазъм сред инвеститорите, когато Румъния се завърне на международните пазари“, казва Ларс Кристенсен, главен анализатор на Danske Bank A/S в Копенхаген.

„Очаквам слабо или никакво търсене за румънските облигации и за момента не препоръчвам да се купува румънски дълг“, допълва той.