Инвеститорите в хибридни инструменти удариха джакпот с Базел 3

Инвеститорите в хибридни дългови ценни книжа, които банките продават, за да се защитят от евентуални загуби, се оказват най-печелившите от новите капиталови изисквания, имащи за цел да предотвратят повторение на най-тежката финансова криза от края на Голямата депресия, пише Bloomberg.

Цената на издадените от UniCredit хибридни облигации за 500 млн. евро с лихва от 9,375% и падеж през 2020 г. се повиши с 0,61 евро цента до 101,26 евро цента в понеделник, което е най-високата им стойност от издаването им през юли.

В същото време хибридните облигации на Wells Fargo поскъпнаха с 0,75 цента до 87,5 щатски цента – най-високото им ниво от април, заради ефекта от одобрените от Базелския комитет за банков надзор през уикенда нови капиталови изисквания за банките.

В понеделник комитетът съобщи, че след три години подобни хибридни инструменти няма да се броят за капитал от първи ред, считано от първата дата, в която могат да бъдат изкупени обратно от банките.

Това ще стимулира банките да изкупуват обратно своите дългове, особено ако носят по-висока доходност за кредиторите от останалите източници на финансиране.

Хибридните инструменти имат както дългови характеристики, така и характеристики на акции, и нямат определена дата на матуритет. Инвеститорите в акции са първите губещи, в случай че съответната банка фалира.

„Новите регулации дават на банките конкретен икономически стимул да изкупуват обратно дълга си“, смята Джеймс Джонсън, директор на Matrix Corporate Capital в Лондон.

Хибридните инструменти, издадени след 1999 г., които според сега съществуващите правила, известни като Basel II, се причисляват към капитала от първи ред, възлизат на общо 1 трлн. долара.

Подобни инструменти до голяма степен бяха пренебрегвани от инвеститорите през тази година заради спекулации, че финансовите институции, които ги издават, няма да ги изкупят обратно.

Опасенията, че инвеститорите ще бъдат оставени да притежават дълга за постоянно бяха подхранени, след като най-голямата германска банка Deutsche Bank обяви през декември 2008 г., че няма да изкупува обратно хибридния си дълг, защото й излиза по-евтино да го остави на пазара.

Волатилността на валутните пазари и повишаващите се лихви при другите форми на банково финансиране в началото на финансовата криза отслабиха желанието на банките да изкупуват обратно хибридните си инструменти

Най-голямата ипотечна банка във Великобритания Lloyds и испанската Banco Sabadell отказаха да изкупят дълга си на първите дати, когато това можеше да бъде направено.

Според новите правила за капиталова адекватност на банките приети през уикенда в Базел хибридните активи, включени в основния капитал на банките, ще загубят това си свойство след първата дата, на която могат да бъдат изкупени обратно.

Освен с ограничаването на това кои активи могат да се считат за капитал от първи ред, Базелският комитет изисква от банките да имат по голяма финансова защита от евентуални загуби. Според новите правила, които банките трябва да приложат през следващите осем години, те трябва да имат минимално отношение на капиталова адекватност от 4,5% - повече от два пъти над сегашното изискване за 2%.

Въвежда се също и допълнителна буферна зона от още 2,5%. Банките, чиято капиталова адекватност попада в буферната зона, ще бъдат изправени пред ограничения върху изплащането на дивиденти и бонуси. По този начин на практика минималният праг за капиталовата адекватност се качва до 7%.

Увереността в европейската финансова система се увеличава, което си пролича и от продажбите на облигации от европейските банки, които възлязоха на 14 млрд. евро – най-високото им ниво за последните два месеца.