Обама срещу долара

Двата най-големи износители в света са Китай и Германия, следвани на трето място отблизо от САЩ. Но едва ли бихте отгатнали това, ако слушахте речта на американския президент Барак Обама миналата седмица в Индия, когато той заяви: „Не можем да продължаваме със ситуация, при която някои страни поддържат масивни търговски излишъци, а други имат масивни дефицити и не използваме валутна корекция, която да доведе до по-балансиран модел на растеж“, пише Wall Street Journal.

Коментарът на Обама е направен, след като член на германското правителство за втори път този месец постави под въпрос адекватността на американската икономическа политика. В интервю за Der Spiegel финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле заявява, че новият кръг вливане на ликвидност, предприет от Федералния резерв, „подкопава доверието в американската финансова политика“. Той подчертава също така и иронията, че американската администрация настоява, че иска да провежда политика, подкрепяща силния долар и в същото време иска да понижи долара спрямо китайския юан. Шойбле предполага, че печатането на долари и купуването на щатски облигации само по себе си може да се окачестви като валутна манипулация.

Шойбле отбелязва, че бумът на германския износ не е в резултат на „валутен трик“. Еврото е поскъпнало с почти 20% спрямо долара от въвеждането си през 1999 г., въпреки че търпи лек спад от пролетта. За разлика от САЩ, Германия не разполага с възможност да монетаризира дълга си или да печата пари и облигации независимо от останалите страни от еврозоната поради дисциплината, налагана от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Никога не сме разбирали фетиша към перфектно изравнените търговски баланси, като се има предвид, че сделките и трансграничните капиталови потоци отразяват предпочитанието на милиони потребители и инвеститори точно за обратното, пише WSJ. Да предположим, че Германия трябва да изнася по-малко или да внася повече е все едно да твърдим, че останалият свят трябва да купува по-малко автомобили BMW или че всички германци трябва да купят iPhone-и.

САЩ изнасят почти толкова – стоки и услуги на стойност около 1,05 трилиона долара за 2009 г. - колкото и Германия със своя износ за 1,15 трилиона долара. Защо не кажем тогава, че дисбалансът е причинен от това, че американците купуват твърде много германски стоки, вместо да обвиняваме германците, че купуват твърде малко от САЩ?

Все пак страна, която продава повече, отколкото купува, трябва някъде да вложи този излишък. В случая с Китай това често означава финансиране на бюджетните дефицити на САЩ чрез придобиване на щатски облигации. Ако Обама иска да промени този модел, като наложи някакво закъсняло ограничение върху балансите, толкова по-добре. Въпреки това е нелепо за забавянето на икономиката да се обвиняват американците заради по-голямата охота, с която купуват германски или китайски стоки, отколкото американски.

Миналия месец финансовите министри на страните от Г-20 опитаха да се разберат за проблема с конкурентната девалвация на валутите си преди срещата на върха тази седмица в Южна Корея. Полемиката от последните дни между Германия и САЩ ясно показва, че напрежението около валутите ще остане и че това ще продължи, докато светът вижда в действията на Обама опит за девалвация на долара като компенсация за провала на кейнсианската стратегия за харчене на кредит.