Предлагат пенсионните фондове да продадат инвестициите си в имоти до 10 години

Пенсионните фондове да се разделят с инвестициите си в имоти до 10 години. Това предвиждат предложения за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети на първо четене от Комисията за финансов надзор (КФН) след проведено на 23 август заседание. Мотивите на надзорния орган са публикувани на сайта му, а срокът за обществено обсъждане е 14-дневен, като изтича на 7 септември 2016 г.

Като цяло част от предложенията са във връзка с изискванията на Европейската комисия за засилване на надзора и законодателството в областта на небанковия финасов сектор, залегнало като мярка в актуализираната Национална програма за реформи за 2016 г. (НПР). Предложенията за промени в КСО касаят корпоративното управление, инвестиционната политика, включително и към свързани лица, осигурителните посредници, банките попечители и други.

Усъвършенстване на изискванията към членовете на управителните и контролни органи

Проектът предвижда промени, целящи подобряване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружеств (ПОД), като са осъвременени и оптимизирани изискванията към членовете на управителните и контролни органи на дружествата, включително посредством възприемането на изисквания от директивата „Платежоспособност II“.

Най-съществени са нововъведенията, изискващи подходяща професионална квалификация и опит и добра репутация, като по този начин се обезпечава наличието на необходимите знания и умения у членовете на управителните и контролни органи на дружествата. Изискванията ще трябва да бъдат изпълнени от ръководствата на ПОД в 6-месечен срок след обнародването на промените, ако се приемат в този им вид.

Друг нов момент в уредбата е участието на независими членове в състава на съвета на директорите или на надзорния съвет, посредством което вносителите смятат, че ще се осигури независима гледна точка и допълнителен професионален капацитет в ръководството на дружествата. Законопроектът въвежда одобрителен режим за членовете на управителните и контролни органи на дружествата относно заемането на длъжността в конкретно ПОД с цел изключване на възможността до управлението на дружеството да бъде допуснато лице, което не отговаря на предвидените в закона изисквания и не е подходящо да осъществява функции с изключително обществено значение.

Съгласно проекта пенсионноосигурителното дружество ще е длъжно да изгради ефективна система за управление на риска, както и система за вътрешен контрол, която да гарантира спазването на нормативната уредба, вътрешните документи, сключените договори и принципите за икономичност, ефикасност и ефективност на осъществяваните дейности. Това предложение също е във връзка с НПР 2016 г.

В съответствие с извършените промени в изискванията към членовете на управителните и контролни органи и акционерите на пенсионноосигурителните дружества са усъвършенствани и разпоредбите, регламентиращи производството по издаване на пенсионна лицензия. 

Развитие на функциите на банките попечители

В законопроекта се предлага задължение за банката попечител да упражнява контрол относно оценяването на активите на всеки пенсионен фонд, което отново е изискване на НПР.

Също така с проекта се развиват и детайлизират съществуващите задължения на банката попечител за проверка на нарежданията на пенсионноосигурителното дружество за разпореждане със средствата на пенсионните фондове, както и задължението й да сигнализира надзорния орган при установяване на нередности.

Усъвършенстване на режима за инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване

Пенсионните фондове няма да могат да инвестират в инвестиционни имоти, а вече направените инвестиции в тях ще трябва да продадат в 10-годишен срок от обнародването на промените.

„В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари, както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това – и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове“, мотивират се вносителите.

По тази причина в законопроекта е предвидено те да отпаднат като възможност за инвестиране на средствата на осигурените лица, като същевременно се увеличава лимитът за непряко инвестиране в имоти чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел.

Промени има и по отношение на създаването на възможност за директни участия в първични публични предлагане.

Но е подчертана и изричната забрана за инвестиране на средствата на пенсионните фондове във влогове в банка, която е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество или принадлежи към същата група.

С оглед намаляване на риска от концентрация на инвестициите на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от дружества в една група, се въвежда ограничение за инвестиране в една група до 10% от активите на задължителните и доброволни пенсионни фондове.

С оглед по-добра диверсификация на портфейлите на пенсионните фондове и намаляване на концентрационния риск са развити и ограниченията при инвестиране на средствата на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от един емитент. По-конкретно - фонд за допълнително пенсионно осигуряване може да притежава не повече от 7% от акциите без право на глас на един емитент, а фондовете, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество – заедно не повече от 20%.

По аналогични съображения вносителите не допускат пенсионен фонд да притежава повече от 20 на сто от една емисия облигации. По отношение на дяловете на колективните инвестиционни схеми въведените лимити са 15% за отделен пенсионен фонд.