Предлагат пенсионните фондове да продадат инвестициите си в имоти до 10 години

Други финансови инстутиции да управляват инвестиционния портфейл на фонда

Със законопроекта се предвижда възможност пенсионноосигурителното дружество да делегира управлението на инвестиционния портфейл на пенсионен фонд или на част от него на определени финансови институции, специализирани в тази дейност. Те може да са установени в страната или в друга държава членка на ЕС.

По този начин се дава възможност да се използва и техният професионален капацитет, включително по отношение на по-широк кръг пазари на финансови инструменти. Предвидени са необходимите гаранции за защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите посредством въвеждането на изисквания относно осъществяването на делегираната дейност и упражняването на контрол върху нея както от пенсионноосигурителното дружество, така и от страна на КФН.

Делегирането на посочената дейност не се предвижда да доведе до повишаване на разходите за осигурените лица, тъй като с проекта се изисква дължимото възнаграждение да е за сметка на пенсионноосигурителното дружество.

Полът вече няма да е актюерски фактор при определяне на размера на пожизнената пенсия за старост

Със законопроекта се предлага въвеждане на забрана за използване на пола като актюерски фактор при определяне на размера на пожизнената пенсия за старост, отпускана във връзка с осигуряване в универсален пенсионен фонд. С това изменение се цели съобразяване на българското законодателство, уреждащо задължителните пенсионни схеми, с изискванията на европейска директива относно постепенното прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, в светлината на новата съдебна практика.

Повишаване на изискванията към осигурителните посредници

При осъществявания контрол от страна на Комисията за финансов надзор са констатирани редица проблеми в дейността по осигурително посредничество, което налага по-пълното и детайлно регламентиране на функциите на лицата, които я осъществяват, и въвеждане на допълнителни изисквания към тях.

„Осигурителните посредници би трябвало да притежават определена компетентност и да имат чисто съдебно минало, предвид естеството и характера на осъществяваната дейност. Такива изисквания обаче на практика липсват в действащата уредба в КСО. Проектът отстранява този пропуск“, пише в мотивите.

Уредени са също така основните задължения на тези лица и са посочени забрани във връзка с работата им. Практиката показва също така, че един от основните проблеми е липсата на достатъчно познания у осигурителните посредници, включително познаване на принципите на допълнителното пенсионно осигуряване. Това се отразява на предоставяната информация на осигурените лица, която в много случаи е непълна и неточна. С оглед на това в проекта е предвидено задължение за ПОД да осигурят обучение на лицата, с които възнамеряват да сключат договор за осигурително посредничество. Предвидено е също така дружествата да създадат нужната организация за последващото им обучение и инструктаж.

В проекта е въведено и задължение за пенсионноосигурителното дружество да упражнява контрол за съответствието на осигурителните посредници с изискванията на кодекса и да извършва редовни проверки за законосъобразното упражняване на дейността им.

Отпада таксата от 20 лв. за прехвърляне на средства от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в друг съответен фонд (oт т.нар. трети стълб)

В законопроекта се предлага премахване на таксата и за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество. Тя е 20 лв.

Има и предложения, свързани с намаляване на продължителността на периода, в който лицата са ограничени да променят участието си във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

По-солени глоби при нарушения на КСО

В законопроекта се предлага диференциране на размера на глобите и санкциите за нарушение на разпоредбите на част втора от КСО според тежестта на нарушенията, което дава възможност на административно-наказващия орган да определя по-справедливо наказание.

Увеличен е и размерът на санкциите и глобите, налагани за извършване на нарушения на КСО и подзаконовите актове по прилагането им, включително за неизпълнение на принудителна административна мярка и за осъществяване на дейност без лиценз.

Повишаването на размера на налаганите наказания е свързано както с обстоятелството, че техният размер не е променян от приемането на съответните разпоредби на КСО, така и от необходимостта от засилване на тяхното превантивно въздействие, пише още в мотивите.