Китайският юан официално влезе в Специалните права на тираж на МВФ

На 1 октомври китайският юан придобива нов статут, след като се присъедини към Специалните права на тираж на Международния валутен фонд. Така валутата ще стане част от един от най-ексклузивните клубове, посочва Bloomberg и обяснява защо това е важно.

Какво са Специалните права на тираж?

Специалните права на тираж са създадени през 1969 г., когато правителствата по света се нуждаеха от активи за своите международни валутни резерви, а нямаше достатъчно злато и долара. Макар че специалните права на тираж сами по себе си не са валута, притежателите й могат да имат претенции към валутите в кошницата. Включването на юана е първата промяна в кошницата от 1999 г., когато еврото замени германската марка и френския франк.

От 1 октомври съотношенията ще са следните:

Щатски долар - 41,73%

Евро - 30,93%

Китайски юан - 10,92%

Японска йена - 8,33%

Британски паунд - 8,09%

Колко важни са Специалните права на тираж?

Що се отнася до стойността, не особено. Към месец март тази година имаше 204 млрд. специални права на тираж, разпределени между членките на Международния валутен фонд (МВФ), което е еквивалент на около 285 млрд. долара. За сравнение глобалните международни валутни резерви възлизат на около 11 трилиона долара.

Защо Китай искаше да влезе в клуба?

Включването на юана в кошницата е признание за важността на Китай в глобалната икономика и за предприетите мерки за по-свободно търгуване на валутата. Освен това кошницата, колкото и малка да е тя, често предлага конкуренция на долара. В свое есе от 2009 г. управителят на Китайската народна банка Джоу Сяочуан твърди, че глобална система, която толкова много зависи от една единствена валута – щатският долар – по своята същност е уязвима към шокове. Това даде начало на усилия от страна на властите в Пекин, включително президента Си Дзинпин, да включат юана към Специалните права на тираж. 

Какво направи Китай, за да влезе в клуба?

След преглед от 2010 г., когато МВФ каза, че юанът не отговаря на критериите, Китай положи много усилия. Властите направиха определянето на фиксинга по-пазарно основано, разшириха достъпа до дълговия пазар за чуждестранни инвеститори, емитираха облигации в Лондон и проведоха значителни интервенции, за да свият разликата между валутните курсове на юана, който се търгува на офшорния пазар и на този, който се търгува в страната.

Какво все още трябва да се направи?

Някои анализатори твърдят, че за да може юанът да стане глобална резервна валута, Китай трябва още повече да отвори пазара си за чуждестранни инвеститори и да поддържа този достъп, дори когато пазарите се движат в посока, която Пекин не харесва. Големите намеси от страна на държавата при миналогодишното рязко поевтиняване на юана предизвикаха съмнения в готовността на властите да дадат свобода на пазарните сили.