Италианското вино все още търси пътя към Китай

По принцип асоциацията с Италия би трябвало да носи успех, както възприятието на вино Gewurztraminer с патица по пекински. Въпреки това Италия, най-големият производител на вино в света, не успява да намери своето място в Китай, а се очаква той да се превърне до 2020 г. във втория най-голям вносител на вино.

Продажбите на Chianti, Pino Grigio и други от близо 300-те италиански сортове вино имат дял от едва 5% от вноса в най-многолюдната държава на планетата, който възлиза на 2,4 милиарда долара годишно.

Около 44% от този внос идва от Франция и дори Австралия, Чили и Испания изпреварват Италия.

"Жалко. Италианските производители се забавиха с навлизането на този пазар", констатира с лека тъга Андрю Тан, който е почитател на Brunello di Montalcino и отговаря за снабдяването на компанията "1919" - един от основните доставчици на вина и спиртни напитки в Китай. С над 1000 магазина в цял Китай "1919" държеше да бъде представена миналата седмица във Верона на Vinitaly - най-важната годишна среща на винопроизводителите в Италия.

Мисията на компанията: да намери италианско вино, което може да постигне успеха на известни австралийски марки като Jacob's Creek или Yellow tail в ниско-средната категория на китайския пазар.

За да има шанс за успех, "трябва да бъде скъсена веригата за снабдяване и да бъде постигната добра цена за потребителя", обяснява "1919".

"Ожаднелият дракон"

Причината за това е, че посланието на марката трудно може да се наложи с италиански вина, произвеждани в около 300 000 стопанства и разнообразието на сортовете грозде, което няма конкуренция, както и ноу-хауто.

"Необходимо е да се разбере, че никой в Китай не познава италианските вина", потвърждава Стиви Ким, директор на Vinitaly International. Тази млада жена от азиатски произход обаче е превърнала проникването на китайския пазар в приоритет, заедно с поддържането на италианското присъствие на американския.

Въпреки че италианските вина имат предимството да предлагат по-добро съотношение цена-качество в няколко гами, на тях им остава да извървят още дълъг път в Китай, признава Ким.

Производството на китайски вина, което не спира да се увеличава, не е повод за безпокойство. Точно обратното.

"Погледнете какво се случи в Съединените щати след появата на калифорнийските вина! Много е важно китайците да започнат да пият много вино. В този момент те ще започнат да се интересуват от други вина и именно тогава ще трябва да сме готови", обяснява тя.

Според Сюзан Мустасич, автор на книгата "Ожаднелият дракон", разказваща историята на феноменалния успех, на който се радва френското вино Bordeaux в Китай, обаче още нищо не е спечелено.

"Италия страда от проблем с разпознаването на нейните вина и асоциирането им с лукса и качеството - нещо, от което се възползва от своя страна Bordeau", коментира тази специалистка.

Prosecco-то е започнало своя поход

Успехът на италианските вина в Съединените щати е и на италианските ресторанти - нещо, за което допринесе голямата диаспора в тази страна.

В Китай обаче няма как да се действа по същия начин, въпреки че италианската гастрономия определено може да предложи опорна точка, казва Марко Пицоли, високопоставен представител на италианската винарска група GIV, базирана в Шанхай.

От ключово значение ще е образоването на потенциалните потребители в Китай. "Италианските ресторанти, разбира се, са важни, но ние би трябвало да се опитаме да работим повече в посока местни ресторанти, където е истинският потенциал", коментира още този експерт.

А това далеч не е лека задача, като се има предвид колко е трудно да бъдат съчетани мирисът и вкусът на китайската кухня с виното.

Ако на запад експертите препоръчват, например, ароматно и сухо вино като Gewurztraminer, то сортът Cabernet-Sauvignon, много танинов, се наложи в Китай, допринасяйки за успеха на австралийските и чилийските вина или на Bordeaux.

Възможно е обаче китайците да бъдат изкушени от Prosecco, чийто успех в целия свят не секва.

"Балончетата стават все по-модни и освен това има силен потенциал. Prosecco не е много скъпо и с малко работа то би могло да започне да се продава в голям обем", посочва Андрю Тан.

(БТА)