Как Буш, Тръмп и Обама унищожиха Pax Americana

Какво се случва, ако трима много различни президенти на САЩ наследят един след друг поста, всеки фокусиран да отмени тези политики на предшественика си, които смята за изключително вредни? И какво се случва, ако в тези си усилия тримата всъщност засилват вредите от останалите? И ако благодарение на работата на всемогъщия Бог на иронията тримата един ден биват разглеждани от историята като основни автори на последната глава на Pax Americana – над 70-годишния период, който един ден може да се смята за върха на глобалното влияние на САЩ?

Това, разбира се, е историята на първите трима американски президенти на 21-и век, коментира Дейвид Роткопф* за Washington Post. Те са толкова различни един от друг, колкото които и да е други трима президенти в американската история. По темперамент, професионален опит, идеология, характер и съветници, с които се обграждат, няма как да сa по-малко различни.

Първият бе републиканец традиционалист, следващият – либерал демократ, а третият – патологичен нарцис. Всеки имаше различна идея за ролята на САЩ в света. И въпреки това накрая всеки предприе стъпки, които отблъснаха съюзници на САЩ, дадоха сили на враговете, подкопаха институциите и алиансите, на които разчитаха три четвърти от века, и управляваха американската външна политика по такъв начин, че тя остана видимо по-слаба. Тримата вероятно няма да успеят да се договорят за това какво дори да вечерят, но някак работиха в случайна хармония, за да унищожат американската глобална роля на лидер, на която нито една страна или империя в света не бе конкурент.

Хитростите и едностранната политика на Джордж Буш отчуждиха съюзниците на САЩ и дадоха сили на враговете им. Желанието на Барак Обама да унищожи политиките на Буш и да избегне същите грешки го накараха да се отдръпне твърде много и да бъде твърде нерешителен пред предизвикателствата. А после дойде Доналд Тръмп. Благодарение на специалната му порода невежество, некомпетентност, несвързаност и раздразнение, той е виждан не само като човек, който задълбочава американския упадък, а като негов символ.

Световните лидери реагираха на това. Германският канцлер Ангела Меркел заяви: „Времената, в които можехме изцяло да разчитаме на другите, до известна степен приключиха“. Канадският външен министър Кристия Фрийланд каза по-рано този месец, че САЩ „поставят под въпрос самата стойност на мантията си на световен лидер“. А още преди Тръмп да поеме поста китайският президент Си Дзинпин каза на Световния икономически форум в Давос, че Китай е готов да поведе международната система, ако САЩ не желаят, пише Роткопф.

Другите лидери започнаха да закачат САЩ. От видеото с френския президент Еманюел Макрон, в който иска да „направим нашата планета велика отново“, до забавния клип на бившия президент на Мексико Висенте Фокс, в което казва на Тръмп „Амиго, имаш тонове недостатъци“ - подигравките са безпрецедентни. И разбира се, човекът, който най-много се закача с Тръмп – известен с дразненията си и към Буш и Обама – е Владимир Путин. Но, разбира се, точно тук историята става от лоша още по-лоша. Путин и компания не просто се закачат. Те осъществиха хакерска атака – както тествайки американските предели, така и залагайки, че няма да имат волята да бъдат наистина твърди. А залогът на руския президент не беше базиран изцяло върху действията на Тръмп. Путин смяташе, че може да се намеси в демокрацията на САЩ и че цената за Русия ще бъде ниска отчасти защото преди това успешно сметна, че може да нахлуе в Грузия и Крим, без да плати реалната цената за това.

Евродепутатът Мариете Схааке казва за отдръпването на САЩ: „Вакуумът може да насърчи хората в целия свят да уловят момента на липсващите Съединени щати“. Русия и Китай със сигурност се опитват да направят това. На други места виждаме Саудитска Арабия, например, и съюзниците ѝ в Персийския залив да заемат по-твърда роля в оформянето на случващото се в Близкия изток.

Макар че някои хора в САЩ и по света може и отдавна да са се надявали на промяна – по-малко доминираща например – в глобалната роля на САЩ, бързо виждаме какви може да са негативите от подобна промяна, пише авторът. Заедно с отслабналите международни институции, появяващите се водещи сили с по-малко опит и влияние от САЩ и – изключвайки целенасочена промяна на посоката от американския народ и президенти – две неща са сигурни. Първото е, че благодарение на непреднамереното сътрудничество между Буш, Обама и Тръмп, САЩ се намират в объркан, опасен период на глобалните дела. А второто е, че периодът, който най-вероятно ще последва Pax Americana, ще бъде дефиниран от носталгията по Pax Americana.

* Дейвид Роткопф e професор по международни отношения в School of International and Public Affairs към Колумбийския университет.