МВФ: Падащите цени на петрола са добра новина за икономиките

Падащите цени на петрола са благодат за мудната глобална икономика, която може да получи тласък от тях, смята Международният валутен фонд (МВФ).

„Това е добра новина за световната икономика“, заяви ръководителят на МВФ Кристин Лагард по време на организирано от Wall Street Journal събитие. Според Лагард рязкото поевтиняване на петрола е изгодно за големите икономики и ще насърчи растежа в глобален план, пише WSJ.

След решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да запази сегашните граници на добив въпреки призивите за намаляване на производството, цените на петрола паднаха през миналата седмица да няколкогодишно дъно. От ниските цени на петрола се възползват преди всичко потребителите, които трябва да харчат по-малко пари за бензин. Те обаче поставят под натиск енергийните концерни и заплашват да нарушат балансите в националните финанси на големи производители на петрол като Русия и Венецуела.

"Поевтиняване от 30% би трябвало да се изрази в допълнителни 0,8 процента растеж в повечето развити икономики, всичките вносителки на петрол, и може би 0,6% за САЩ", продължи тя и добави, че ако се изказва в Саудитска Арабия, Катар или Кувейт, гледната й точка ще е различна.

По-ниските енергийни цени ще ускорят според Лагард икономическия растеж на САЩ до годишен темп от 3,5%. През октомври МВФ прогнозира, че икономическият ръст на страната ще достигне 3,1%. 

Въпреки това обаче редица други икономики ще продължат да се развиват по-бавно. Състоящата се от 18 членки еврозона продължава да страда от високата безработица, колебливите потребители и слабия растеж. През третото тримесечие Япония навлезе в рецесия.

От развиващите се пазари също идват първи сигнали за слабост. Брутният вътрешен продукт на Китай нарасна през третото тримесечие в сравнение с предходната година със 7,3% – най-слабия ръст от пет години насам. Темпът на растеж на Индия се забави между второто и третото тримесечие от 5,7% до 5,3%.

Според Лагард обаче и Европа ще спечели от по-ниските цени на петрола. Същевременно обаче по думите ѝ еврозоната рискува да изпадне в "нова посредственост". С това тя има предвид икономика, която се характеризира с нисък растеж, ниска инфлация и висока безработица.

Като възможно решение Лагард предлага на политиците в Европа да предприемат реформи на трудовия пазар, които да насърчават заетостта. Тя също така предлага прилагане на агресивна и иновативна парична политика и редица структурни реформи.

Япония, от своя страна, следва да отвори по-широко своя пазар на труда за жените и имигрантите, заяви Лагард.

Същевременно тя призна, че страните износителки на суров петрол понасят въздействието на поевтиняването, но че за някои то е пресметнато. „Има печеливши и губещи, и износителите на петрол ще бъдат засегнати“, заяви още Лагард. По думите ѝ ниските цени на петрола ще направят руската икономика още по-нестабилна и уязвима.

Петролът и газът осигуряват 68 процента от руския износ и около 50 на сто от федералния бюджет. Русия вече е загубила почти 90 млрд. долара  от своите валутни резерви през тази година, което се равнява на 4,5% от икономиката ѝ, тъй като Москва се опита да предпази рублата от срив, след като западните страни наложиха санкции заради руската намеса в конфликта в Украйна. Рублата загуби около 35% спрямо долара от юни насам, припомня Bloomberg.

Междувременно в края на миналата седмица стана ясно, че Русия ще се съобрази с новите реалности на пазара на петрол и ще промени бюджетните си планове за следващата година. Руският икономически министър Алексей Улюкаев заяви в петък, че правителството ще намали прогнозата си за цените на петрола за следващата година заради драматичния спад на цените. 

Всичко за цената на петрола четете тук!