Насилието в Турция продължава

Още петима души – четирима военни и един цивилен, загинаха в Турция през почивните дни след сблъсъци с Кюрдската работническа партия, съобщава Financial Times.

Миналия месец Анкара прекрати мирния процес с кюрдите и започна въздушни атаки по цели на Кюрдската работническа партия в Северен Ирак и в страната.

Повече от 30 хил. души са загинали в конфликта за периода 1984-2013 г. Примирието, обявено от лидера на бунтовниците Абдула Йоджелан преди две години, обаче се провали заради въздушните атаки на проправителствените сили и смъртта на двама турски полицаи, за която кюрдите поеха отговорност.

През последните дни загинаха около 40 от членовете на силите за сигурност в Турция. Въздушните удари в югоизточната част на Турция и в Северен Ирак са отнели живота на около 400 кюрдски бунтовници през изминалия месец.

Правителствените критици твърдят, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и фракции в неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието възнамеряват да използват конфликта, за да укрепят позициите си срещу прокюрдската Народна демократична партия, която спечели 13 на сто от гласовете в последните избори и влезе в парламента. Именно прокюрдската политическа сила лиши Ердоган от парламентарното му мнозинство.

Откакто конфликтът с кюрдите беше подновен, правителството на Турция задържа над 1 300 души – привърженици на кюрдските бунтовници и заподозрени в тероризъм, посочва АП. Това предизвика вълна от насилие в страната и серия въоръжени нападения, включително и това на американското консулство в Истанбул миналия понеделник.

Според някои анализатори страната се връща към ситуацията от 90-те години на миналия век. Бързата ескалация на насилието през последните няколко седмици може обаче и да изглежда озадачаваща за по-младото поколение, пише Politico.

През тези години Турция болезнено научи колко бързо страната може да изпадне в беззаконие и да се развие култура на безнаказаност. Насилието същевременно предоставя широки възможности за саморазправа, посочва изданието. На този фон не е учудващо, че “Ислямска държава” се възползва, за да вербува нови членове сред обществото на турските сунити и сирийските бежанци.

Турската държава никога не е функционирала добре под такъв натиск, допълва изданието. Бруталното потушаване на протестите в Истанбул през 2013 г. подчертава непоносимостта на правителството към ненасилственото несъгласие. Сегашното икономическо забавяне и прекалената зависимост на страната от чужди капитали направи правителството финансово уязвимо. Крехката демокрация в Турция и нестабилна икономика може пък да влошат силно предстоящата криза и тя да е дори по-тежка от тази от 90-те години.

Все по-често изолирана във външната политика, Турция трябва да се справя и с множество други заплахи, включително разрастващия се екстремизъм. Освен ако турското правителство и неговите заклети привърженици не успеят да отстъпят от ръба, политиците ще бъдат отговорни за изпадането на страната в спирала на насилие, което ще направи 90-те да изглеждат направо спокойни, заключава изданието.