Съдът на Европейския съюз постанови в четвъртък, че България е ограничавала конкуренцията при създаването на мултиплексите. За нарушенията страната е заплашена от глоба от над евро на ден. Делото започна по настояване на Европейската комисия заради нарушена конкуренция при избора на мултиплекс оператори.
С решението си съдът в Люксембург потвърждава опасенията на ЕК,че България е ограничила без основание броя на дружествата, които могат потенциално да навлязат на пазара, като е дала пет разрешителни за мултиплекси само с два конкурса през 2009 г.
Чрез алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, с които броят на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (т. нар. мултиплекси), е ограничен до два, България не е изпълнила задълженията си относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.
Освен това и критериите за подбор в конкурсните процедури са били прекомерно ограничителни, като са били отхвърлени кандидати, свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, действащи само извън България. „Забранявайки на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и на свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за мултиплексите, страната ни не е изпълнила друго свое задължение – за общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)“, пише в решението на съда.
Макар да е възможно да се приеме, че оператор, който е вертикално интегриран — в смисъл, че осъществява едновременно дейност като доставчик на телевизионно съдържание и като мултиплекс оператор, би могъл да даде предимство на своето съдържание пред това на конкурентните доставчици, подобна опасност от засягане на конкуренцията ще бъде налице единствено ако този интегриран оператор е получил разрешение да излъчва телевизионни програми на българска територия, се казва в становището на съда.
Групирането на първоначалните пет честоти в два пакета, предоставени за срок от 15 години на двете предприятия, спечелили проведените през 2009 г. конкурси, е осигурило на тези предприятия предимство, което може да засегне съществено възможността на всяко друго предприятие да предоставя същите електронни съобщителни услуги или да осъществява същата електронна съобщителна дейност на българска територия при равностойни по същество условия, счита съдът, като по този начин застава напълно на страната на ЕК.
За делото, което Eвропейската комисия подготви срещу държавата ни във връзка с провеждането на конкурсите за издаване на разрешения за изграждането на мултиплекси, стана ясно още в началото на 2012 г.
Припомняме, че в началото на 2013 г. служебното правителство на Мартин Райков даде седмия мултиплекс на сателитния оператор “Булсатком”. През март 2013 г. служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев заяви, че ще проведе разговори с ЕК, за да бъде отложена наказателната процедура срещу България. Въпреки всичко обаче наказателната процедура срещу страната ни не бе прекратена.
"Следва да се припомни, че наличието на неизпълнение на задължение трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок, а последващите промени не могат да се вземат предвид от съда", пише в становището.
Днес съдът реши освен това България да заплати съдебните разноски по делото. В решението не се посочва каква е сумата, но вероятно няма да бъде никак ниска заради проточилия се четири години казус.
В края на януари 2012 г. стана ясно, че компанията DVB-T е подала жалба до ЕК, защото е обжалвала конкурсите, но ВАС е отхвърлила иска ѝ. От компанията заявиха, че ЕК ще реши, че България е нарушила евродирективи, като е допуснала концентрация на мултиплексите в две компании, за които има подозрения, че са свързани помежду си.
Шестте мултиплекса бяха дадени на словашката Towercom (две честоти) и латвийската Hanu Pro (четири). Двете компании са пряко или непряко свързани с мажоритарния собственик на вече затворилата Корпоративна търговска банка - Цветан Василев, който е представител на кипърската Mancelord Limited, която държи 50% от НУРТС - мрежата за разпространение на телевизионния и радиосигнал. НУРТС купи Towercom и се преименува на "НУРТС диджитал". Hanu Pro пък представи банкови гаранции от Корпоративна банка и обяви, че ще ползва мрежата на НУРТС, защото в противен случай стойността на проекта й ще скочи най-малко три пъти.


Александър Везенков и Олимпиакос спечелиха баскетболната Евролига
Пет деца са припаднали по време на честването на 24 май в Русе
Четвърто място за Никола Цолов в Канада
Президентът Йотова: Изкуственият интелект няма да измести учителите
Хороскоп за 25 май 2026
Мъртвият милиардер, неговият син, и сагата, завладяла Испания
Отваряне на протока и ирански петрол: какво се очаква от сделката с Техеран
Игнорирайте срива на пазара на облигации на свой собствен риск
Европейското ухажване на Африка е възпрепятствано от колониалното минало
Липсата на европейски корпоративни гиганти не е по вина на ЕС
Глоба за спиране с двигателя - оказва се, че е възможно
Защо автомобилите нямат филтър за охладителната течност
Какво дразни собствениците на електромобили
В духа на B6: Volkswagen пуска Passat с пробег от 1500 км
Легенда на Формула 1 пострада при обир в дома му
Кой е банкерът, който иска да ограничи населението на Швейцария до 10 милиона?
Салах изигра последния си мач с "Ливърпул"
Кои са доходоносните професии и тези на бъдещето?
Руското посолство у нас: Днес почитаме създателите на първата славянска азбука
Намаляването на бюста става все по-популярна процедура