Новите иновативни „таксита”

Преди години темата за т. нар. „копърки”, или таксита със силно завишени цени в столицата, на практика задаваше формата на дебатите за регулациите на таксиметровите услуги. Този проблем до голяма степен намери своето пазарно решение много преди да се постави административен таван на цените.

А решението беше свързано с развитието и направените инвестиции – появиха се например нов терминал на летището и нова автогара, които подписаха договори с големите таксиметрови компании в столицата и силно ограничиха възможностите за измами. По дефиниция „копърките” печелят от неопитни пътници и като се ограничи достъпът им до ключовите места, където се трупат такива, техният „пазарен” модел се срива. Ако София до голяма степен се е изчистила от лъжливи таксита, то това се случи още преди регулацията на цените, пише в свой анализ Петър Ганев от Института по пазарна икономика (ИПИ).

Днес виждаме, че самата таксиметрова услуга се развива и става по-иновативна. Появиха се например зелени таксита, които предлагат високо качество на услугата и са по-екологични. 

Наскоро навлязоха и специални мобилни приложения, които тотално променят връзката между клиент и таксиметров шофьор – на практика вече може да не се обаждаш на определена компания, а да комуникираш директно с шофьора. Подобни иновации безспорно подобряват таксиметровата услуга и водят до повече конкуренция, но все пак до голяма степен те остават в рамките на познатия таксиметров пазар. Иновациите обаче не спират дотук.

Само преди няколко дни в София навлезе и световна компания, която опосредства споделеното пътуване. Последното вече излиза извън рамките на традиционния таксиметров пазар, тъй като отваря вратите на услугата превоз в града за всички граждани. Тази иновативна услуга неизбежно провокира дебат относно вписването ѝ в регулаторната рамка – не само в България, но и в другите страни, където вече се предлага или предстои скоро да бъде предложена. Има няколко елемента на услугата, които са важни за този дебат:

- Услугата е доброволна и от взаимен интерес – звучи логично, но често се пренебрегва в дискусии. За да се случи едно споделено пътуване, то трябва да има шофьор и пътник, които напълно съзнателно са решили да се възползват от тази услуга. Ако някой не е доволен или мисли, че бива лъган, то този някой просто няма да участва. Споделеното пътуване се случва, тъй като има търсене, а вече - и предлагане за такова;

- Услугата е изцяло на светло – всъщност, ако има пълно отрицание на сивия сектор, то това е въпросната услуга за споделено пътуване. Всяко пътуване се заплаща, като плащането е електронно и става напълно автоматично. Касовите бележки са за динозаврите; новите технологии не изискват принтирането на малко листче, за да е напълно удостоверено едно пътуване;

- Услугата е безопасна – най-големият аргумент за безопасността е да няма анонимност и да има силен интерес от страна на предоставящия услугата да не стават гафове. Споделеното пътуване е всичко друго, но не и анонимно, и бива опосредствано от световна компания, която има нулев интерес от скандали. Тези два фактора са много по-силни от контрола на който и да е бюрократ.

Споменатите по-рано инвестиции и иновации в таксиметровите услуги бяха от полза за хората, намалявайки измамите и давайки повече избор. Сега виждаме началото на още по-голяма промяна, която не се ограничава до традиционния таксиметров превоз и дава още повече възможности за пътуване в рамките на града. Услугата се ползва, което показва, че хората приемат новото. Не е ясно единствено дали администрацията е готова за подобна услуга и как ще реагира. Налагането на регулации не просто променя правилата на вече познатия пазар, но често ограничава иновативните решения. Сега имаме очевидно иновативно решение, което влиза готово и работещо отвън, и обществото го приема - хубаво е това да направи и администрацията.