Съвременната развлекателна индустрия, или парадоксът на избора

Филмовите маниаци, книжните плъхове и музикалните фенове днес живеят в истинска златна епоха. Интернет предоставя почти безкрайно дълго меню от възможности, за да задоволи почти безкрайно странните вкусове на човечеството. Смартфоните ни предлагат всякакви видове забавление – от класически рок до престижни телевизии и глуповати видеа в YouTube, и то на един пръст разстояние за милиардите хора на планетата, коментира Economist.

Въпреки това същите тези технологии имат и парадоксален ефект. Макар че обогатяват избора, те фокусират и вниманието върху най-популярните хитове и най-големите платформи. Може би защото забавлението е социална дейност, може би защото потребителите се объркват, когато имат множество избори, но те зависят от класации и алгоритми за препоръка на платформи като Netflix, YouTube и Spotify, за да намерят следващата си доза съдържание. И са привлечени от познати заглавия, които се открояват сред тълпата.

Затова големите брандове продължават да процъфтяват. От хилядите филми, представени на световно ниво миналата година, петте най-печеливши са на Disney. В другия край на спектъра представянето на дългия списък от нишови заглавия се оказва изключително слабо. Музикалните фенове са купили дигитални копия на общо 8,7 млн. различни песни в САЩ миналата година, почти с 5 млн. повече спрямо 2007 г., твърди консултантската компания Nielsen. Но броят на песните, които са продали над 100 копия, остава 350 хиляди. А броят на песните, от които са продадени само едно копие, се е увеличил от 1 млн. на 3,5 милиона. Все толкова трудно е да се пробие на сцената.

Кой губи и кой печели в тази среда?

Потребителите са най-големите печеливши. Хората с еклектичен вкус винаги имат на разположение дълги списъци. Голяма част от съдържанието – от видеа в YouTube до някои услуги за музикален стрийминг, е безплатно. А засилената конкуренция за вниманието на потребителите – най-оскъдния ресурс на развлекателната индустрия, повишава качеството на платените услуги. Това е най-видимо при телевизията. През 2016 г. над 450 предавания с оригинални сценарии са били излъчени по американските телевизии, което е над два пъти повече в сравнение с 2010 г. Amazon и Netflix инвестират милиарди долари. В отговор кабелните мрежи, които преди се разрастваха, възползвайки се от абонаментни такси, трябва да инвестират.

От гледна точка на продукцията победителите са компании, които могат да понесат високи разходи – доминиращата роля на Disney в боксофиса, например, се дължи на придобиванията на Marvel, Lucasfilm и Pixar – или които имат платформи с голям брой потребители, като Facebook и YouTube, или които могат да бъдат лидери както в разпространението, така и в съдържанието, както целят Amazon и Netflix. Това е логиката зад офертата на AT&T за закупуването на Time Warner за 109 млрд. долара, която обединява най-големия американски разпространител на платена телевизия с една от най-големите компании за телевизионни и кино продукции.

Отличава се обаче и един голям губещ. Кабелната телевизия в САЩ може би бе най-печелившият бизнес модел в развлекателната история. Но формулата на добавяне на канали и увеличаване на таксите вече не се харесва. Изкушени от по-евтините и по-гъвкави оферти в интернет, американците са започнали да се отказват от платената телевизия с темп от над 1 млн. домакинства годишно (излъчванията на спорт на живо е един от последните стълбове, поддържащи тази система). Упадъкът на платената телевизия е пример за парадокса на избора. Може да има повече неща за гледане и слушане от преди, но обемът на съдържанието, което хората могат да поемат, не се променя. А изборът, който правят, ще фокусира властта в ръцете на гиганти като Disney, Netflix and Facebook. А интернет не само че няма да демократизира забавленията, но и наложи олигархия.