Стига стратегии, време е за реформи!

Една успешна стратегия за борба с бедността и социалното изключване, както и за увеличаване на заетостта, би следвало да ограничи пръскането на средства само за активни мерки на пазара на труда. По-далновидното решение би било парите да се разпределят балансирано и за активни мерки, и за дългосрочни реформи без да се пропуска внимателната оценка на въздействието на мерките и реформите, както и да се определят правилно целевите им групи.

Експертите от всички държавни ведомства е време да заработят по ефективни и балансирани дългосрочни стратегии за развитие на икономиката и пазара на труда, които включват образователна реформа, инвестиции в квалификация и преквалификация и по-активна работа с бизнеса по отношение планирането на нуждите от кадри.

Редом с образователната реформа е време най-накрая да се осъществи истинска пенсионна реформа с въвеждане на лични пенсионни и здравноосигурителни партиди, управлението (и ползването) на които да бъде напълно прозрачно и да зависи изцяло от хората.

Разходопокривният модел на пенсионната система в България се доказа като неефективен и няма да се подобри в условията на тежка демографска криза, която се и задълбочава с емиграцията и намаляването на раждаемостта.

Дори в т. нар. Зелена книга на Европейския съюз се посочва, че цяла Европа върви към намаляване на дела на държавните разходопокривни пенсионни схеми и засилването на  ролята на допълнителните, частни предварително финансирани схеми. Ролята на държавата в една такава пенсионна система е изцяло социална.

За установяването на още по-голяма прозрачност на пазара на труда е необходимо премахването на осигурителните прагове, които на практика защитават хората с най-високи доходи. Отпадането на праговете ще се отрази позитивно и на държавната хазна.

Необходимо е да се работи и за създаването на “приятелска” за бизнеса инвестиционна среда, така че да се насърчават инвеститорите и предприемачеството, което ще доведе и до създаването на нови работни места. Прилагането само на активни мерки на пазара на труда няма потенциала да възстанови хилядите работни места, които България изгуби заради кризата.

Чиновническият подход при писането на стратегии с пожелателен характер не води до поставянето и постигането на реалистични цели и подобрение за икономиката и населението. Бедността и социалното изключване няма как да бъдат преборени със социални помощи и налагането на образ на страната ни като дестинация за евтина работна ръка. Само с парите от Брюксел успехът също ще е частичен и крайно незадоволителен.

Въпросът кога най-сетне някой ще поеме политическата и икономическа отговорност да осъществи крещящо необходимите дългосрочни икономически реформи отдавна е станал риторичен. Време е обаче да се замислим какви са рисковете пред българската икономика в дългосрочен план от запазването на статуквото и дали политическото удобство си заслужава цената, която ще плати обикновеният, съвременен млад българин утре. В наименованието си тази цена със сигурност включва израза “бедност и социално изключване”.