Стига стратегии, време е за реформи!

Поредната стратегия предстои да се появи в България. Експерти от Министерството на труда и социалната политика обявиха, че ще пишат мерки за намаляване на бедността, след като последният доклад на Евростат по темата показа, че българите са били най-застрашени от бедност и социално изключване в Европейския съюз (ЕС) през 2010 г.

От позицията на ведомството става ясно, че в основата на документа явно ще залегнат така обичаните от него, но спорно ефективни активни мерки на пазара на труда за борба с безработицата и социалното изключване.

От министерството също така посочват, че рискът от бедност се свива наполовина за българите, които получават т. нар. социални трансфери – детски надбавки, помощи и обезщетения.

Освен това ведомството държи да припомни как според него е нараснала покупателната способност на голяма част от българското население – с увеличението на минималната заплата и вдовишките добавки към пенсиите.

На този фон изчисленията на синдикатите показват, че необходимите средства за издръжка на живота непрекъснато растат, а размерът на инфлацията е била над планираното в бюджета, макар растежът й да остава ограничен заради свитото потребление.

Всеки пък може да направи елементарна сметка каква е покупателната сила на 30-те лева отгоре за минималното възнаграждение, допълнителните левчета към вдовишките добавки, около 40-те лева детски надбавки и прочее други обезщетения и помощи, получаването на някои от които отнема доста време и нерви на получателите им заради тежките административни процедури.

Ако бъдещата стратегия за борба с бедността повтаря общите приказки от Националната програма за реформи до 2015 г., от нея голяма полза едва ли ще има. Още повече, че и в самата петгодишна платформа са заложени 7 млн. лева в подкрепа на заетостта и борба с бедността, като политиките отново са насочени към активните мерки.

Анализът на данните за изпълнението на оперативната програма за развитие на човешките ресурси, със средствата от която основно се финансират различни активни мерки за пазара на труда, показват, че успехите са свързани най-вече със създаването на временна и субсидирана заетост.

Временната заетост е полезна и за работодатели, и за работници в един определен кратък период от време, но няма съществен принос за развитието на пазара на труда и икономиката. Субсидираната заетост също има краткотраен ефект върху икономиката, тъй като изключително бързо изчезва.

Що се отнася до организираните обучения за преквалификация и квалификация на заети и безработни, делът на хората, които са преминали подобно обучение и трайно са се установили на работа, от общия брой обучаващи се, остава твърде нисък. Освен това се реализират твърде много проекти, които осигуряват заетост за нискоквалифициран труд, което няма как да подобри конкурентоспособността на икономиката на България, макар и да играе ролята на временно облекчение на истинската "болка".