Кредитната активност се раздвижва във всички сегменти през септември

След края на активния летен сезон кредитирането по всички сегменти се раздвижва. От началото на годината основният двигател на кредитния банков бизнес е търсенето на потребителски заеми, тъй като само потребителското финансиране е на плюс за 2015 г. При фирменото и жилищното кредитиране няма ясна изразена тенденция, но добрата новина е, че лошите кредити най-вече в тези сегменти продължават да намаляват.

В деветия месец на 2015 г. търговските банки са отпуснали със 7,42 млн. лв. повече потребителски заеми спрямо август, когато обемът на раздадените кредити с цел потребление се повиши с минималните 1,53 млн. лв. На годишна база повишението е в рамките на 11 млн. лв.

Ръстовете в абсолютно изражение са от едва 0,1% на месечна и 0,15% на годишна база, но само този сегмент остава на положителна територия за годината. Общият обем на потребителското финансиране възлиза на 7,369 млрд. лв., показва паричната статистика на Българска народна банка (БНБ).

Същевременно жилищното кредитиране бележи леко увеличение от 0,06% на месечна база, или с 5,4 млн. лв. до 8,688 млрд. лв. На годишна база статистиката обаче отчита понижение от 1,6 на сто, или със 141,7 млн. лв.

Другите кредити, към които се причисляват всички останали видове кредити, предоставени на домакинствата, включително за обучение и лечение, нарастват със 7,3 млн. лв. до 744,6 млн. лв. Месечният прираст е в рамките на 0,99 на сто, но на годишна база спадът е от 9,46 на сто. Според методологията на БНБ в показателя се включват и всички кредити с търговска или производствена цел, както и кредитите на нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД).

През септември банките са отпуснали с 50 млн. лв. повече кредити за фирми спрямо август. Това е ръст от 0,23%, като в края на месеца общият обем на фирмено финансиране, без овърдрафтите, възлиза на 21,37 млрд. лв.

Общият кредит се равнява на 197,4 млн. лв., но 147,4 млн. лв. от сумата представляват раздадените фирмени овърдрафти. При тях покачването е от 1,58% на месечна база до 9,49 млрд. лв. Тук и самите търговски банки очакват увеличаване по тази линия, успоредно с прогнозата за нарастване на обема на дългосрочните кредити.

Само при финансовите предприятия, сред които попадат пенсионни фондове, инвестиционни посредници, застрахователни компании и други небанкови финансови институции, повишението е в рамките на 10 млн. лв. за месец до 1,211 млрд. лв.

Търсенето на кредити като цяло остава слабо въпреки тенденцията за спад на лихвените проценти по заемните средства. Трендът може би ще остане такъв, съдейки по нагласите на самите финансови посредници.

Резултатите от тримесечното издание „Финансов сектор: оценки и очаквания” на дирекция „Икономическа и финансова политика“ към Министерството на финансите показват, че 35,3% от анкетираните очакват банките да се фокусират основно върху подготовката за прегледа на качеството на активите и да оптимизират финансовите си показатели за сметка на кредитната дейност. Това ще доведе до занижени нива на кредитиране.