Преглед на печата за 22 юли

Над 100 поръчки за IT услуги са пуснали през 2019 г. държавните ведомства

В. Сега

На фона на серия провали и на последната безпрецедентна кибератака срещу информационната система на НАП държавата продължава да харчи с луда скорост за е-управлението - развиващо се мудно, хаотично и чутовно скъпо. Само от началото на годината са обявени и са в изпълнение повече от 100 обществени поръчки в IT сферата за десетки и стотици милиони. Възложителите са министерства, комисии, агенции, търсещи изпълнители за всякакви "компоненти" на е-управлението - доставка на компютри и софтуерни продукти, писане на програми, анализ на данни, системна поддръжка и надграждане, консултантски услуги и т.н.

Инвестициите, направени от българската държава от зората на електронното управление досега, са милиардни и извън контрол. Само за 2018 г. в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление, като са били усвоени 113 млн. лева, сочи справка на Държавната агенция за електронно управление, предоставена на в. "Сега". За разгръщането на e-government помагат и европейските данъкоплатци - през миналата година са договорени и изпълнявани проекти с финансиране от ЕС за над 120 млн. лева. И само 5 милиона са отредени по най-болната в последните дни тема - киберзащитата, призна преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.

Данъчните ще понесат „немалка“ глоба заради НАПлийкс

В. Сега

Санкция за колосалния провал, който претърпя НАП в защитата на личните данни на гражданите, със сигурност ще има и няма да бъде малка. Това потвърди председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов вчера. Изказването му идва на фона на опитите на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов да омаловажат пробива.

„Няма да бъде малка (санкцията - б.р.). Този тип нарушения в Европа винаги приключват с много сериозни санкции за администратора“, обяви Караджов пред Нова телевизия. Той не се ангажира да посочи конкретен размер на глобата. Но изтъкна, че при определянето й ще се вземат предвид както това, че е „имало взломно влизане в системата“, така и „какво НАП е направила към момента на влизането като защита“.

Шест теца ще си разделят 20 млн. лв. заради грешка на КЕВР

В. Сега

Тецове, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, ще получат допълнително 21.6 млн. лв., при това със задна дата. Става въпрос за дружествата в Русе, Плевен, Перник, Враца, Бургас и Велико Търново. Това става ясно от решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Преизчисляването на тарифите се наложило, след като дружествата са оспорвали в съда сметките на КЕВР за преференциалните цени за произведената от тях електрическа и топлинна енергия. След спечелването на делата Върховният административен съд е постановил, че се налага те да бъдат коригирани.

При 1 лв. субсидия БСП няма откъде да вземе 3 млн., а патриотите 1,2 млн., за да върнат надвзетите пари от бюджета

В. 24 часа

Над 3 млн. лв. ще трябва да намери БСП, а по 400 хил. лв. трите партии в “Обединени патриоти” - ВМРО, НФСБ и “Атака”, за да успеят да платят обратно на бюджета надвзетите партийни субсидии. Причината е, че след намаляването на субсидиите от 11 на 1 лв. на глас удръжките от траншовете няма да са достатъчни, за да се плати в законовия срок 31 декември 2020 г., оплакаха се от партийните централи.

В петък партиите за последно получиха партийна субсидия от 11 лв., а следващото плащане през есента ще е изчислено върху 1 лв. на глас. В същото време след разкритията на “Шоуто на Слави”, че с години партиите са вземали по 13,33 лв. на глас, а не 11 лв., бе приета поправка, че трябва да върнат на бюджета всички надвзети суми от 2016 г. насам. Вариантите за връщане на парите са два - или плащане накуп, или удръжки от следващите пет транша на партийните субсидии.

До 10 млн. лв глоба предвиждат промените в Закона срещу изпирането на пари

В. 24 часа

До 10 млн. лв. глоба грози фирми, банкови и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари, обсъден през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред. Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, обясни пред "По света и у нас" финансовият министър Владислав Горанов.

В обхвата на закона за изипране на пари, освен финансови, попадат и търговски дейности.

"Първата е за лица, които осъществяват търговия и посредническа дейност с културно -исторически ценности. Лица, които осъществяват търговия и обмяна на крипто валута и валута, която е без златно покритие", коментира Пламен Нунев - председател на парламентарната комисия по вътрешен ред.

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили

В. Труд

Първата регистрация на автомобили да се извършва не от КАТ, а от частни фирми, които разкрият специални пунктове за идентификация и проверка на техническата изправност. Това предвижда проектът на Закон за пътните превозни средства, публикуван за обществено обсъждане.

Законът е нов и е последният от трите, на които трябва да се раздели сега действащият Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Първите два проекта – на бъдещ ЗДвП и на Закон за водачите МПС, бяха пуснати за обсъждане още през януари т.г. Третият проект се забави повече от 6 месеца, именно заради споровете между “Пътна полиция” и Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – бившите КАТ и ДАИ, кой да прави първоначалните регистрации.

Реколтата от пшеница стига 6 млн. тона

В. Монитор

Реколтата от пшеница през тази година може да се окаже най-добрата от началото на това десетилетие като достигне около 6 милиона тона. Това става ясно от оперативни данни на земеделското министерство.

Независимо от продължителната суша по време на есенната кампания миналата година и оскъдната снежна покривка през зимата отчетеният засега среден добив е 527 кг/декар пшеница или с 5,4% повече в сравнение със средата на юли 2018 г.