Близо ли е човечеството до минно дело на Луната?

„Идеята за добиване на полезни изкопаеми от Космоса не е нова и по-конкретно от Луната. Още Харисън Шмид, един от астронавтите, единственият учен, който се разхожда на повърхността на естествения спътник на Земята, предлага от Луната да се добива хелий-3 – изотоп на хелия, който притежава един неутрон и се счита, че може да бъде ядрено гориво на бъдещето", коментира ученият. 

Той обясни, че хелий-3 е изключително атрактивно гориво, защото за разлика от конвенционалните горива не е радиоактивен и с „него няма да има инциденти като Чернобил и Фукушима“.

"Хелият не е радиоактивен. Въпреки голямата му реклама има и повод за скептицизъм от страна на космически агенции. Дори хелий-3 да е перспективен, има сериозни проблеми в научно-технологичен и икономически план. Енергията в експерименталните термоядрени реактори е по-голяма от тази, която получаваме. Когато говорим за добив на полезни изкопаеми от реактори, такива реактори с хелий все още не съществуват на практика", посочи създателят и администратор на блога КОСМОС БГ.

Д-р Александров отбеляза, че все още не се знае какво количество хелий-3 има на Луната и дали неговото добиване е икономически изгодно. По думите му въпросът е по какъв начин добитите природни изкопаеми ще се транспортират до Земята и дали ще има възвращаемост от тази идея.

"Десетилетия, дори столетия биха могли да костват усилията за комерсиализиране на термоядрената енергия. Не сме стигнали до етапа на реалното ѝ практическо приложение", коментира д-р Александров и потвърди, че цената за изстрелване е висока, а ракетите са скъпи.За пример даде ракетите SpaceX, които струват 50 – 60 млн. долара.

Д-р Александров потвърди, че нашата страна има принос в изучаването на Космоса и напомни, че през миналата година израелците изстреляха космическия апарат „Берешит“, чиито камери са построени от фирма, основана от българи.

„Приносът ни за изучаване на Луната като количество не е голям, но все пак е сериозен“, заяви създателят и администратор на блога КОСМОС БГ. Той припомни, че българският прибор „Радон 7“ летя до Луната през 2008 г., за да измери космическата радиация.

Д-р Александров е на мнение, че двупосочен полет изисква огромно количество енергия и не е ясно дали ще има възвръщаемост на финансите.

"Радиацията не е непреодолим проблем - тя е от различен характер спрямо опасните гама лъчи. Опасни са периодичните слънчеви изригвания", заяви ученият, но каза, че има начин да се справим с тях. Той подчерта, че лунният прах представлява сериозна пречка както за приборите, така и за човешкото здраве, за чието отстраняване следва да се работи.

По темата за борбата за надмощие на лунната повърхност Александров обясни, че западните държави и САЩ са с предимство. Той добави, че междувременно японците ще построят мобилна изследователска база, която ще се придвижва до Луната. "Програма "Аполо" е плод на космическата надпревара, която позволява влагането на пари за изработката на технология за изпращане на хора и на свръхтежки ракети до Луната", уточни ученият.

Каква е конкурентната борба в Космоса? Ще бъдат ли затегнати регулациите за посещения на Луната? Защо четири десетилетия нямаше хора в мисиите до Луната? Какви проекти ще се реализират в близкото бъдеще? Какъв е приносът на новите технологии?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" вижте тук.