С. Разпопов: На Запад започна възстановяване, но после несигурността се върна

За какъв обем инвестиции става дума във вашата компания?

- За периода от 2008 г. – като отправна базисна година за кризата, през тези четири години нашето дружество е инвестирало и продължава да инвестира от порядъка на 25 милиона лева най-вече в машини и технологии. Това са иновативни технологии, които водят до намаляването на разходите за единица продукция, намаляване на отпадъка, който се генерира от нашето производство, увеличаване на производителността.

Може би тук трябва да вмъкна, че ние имаме много сериозни ръстове по отношение на производителността на зает. През тази година ще достигнем 50 на сто увеличение на производителността спрямо миналата година. Това е също нещо, върху което българските компании трябва да се замислят и да работят.

Производителността очевидно се вдига най-вече чрез модерни технологии. Все пак човек има само две ръце и те си имат предел и капацитет...

-С технологии, но и с много работа с хората, открито и прозрачно управление, обучението на тези хора, мотивацията им да бъдат съпричастни с каузата и да знаят за какво работят. Мога да кажа, че в нашето предприятие производителността е съизмерима с тази, която имат нашите заводи в Централна Европа, в Австрия, Унгария. И продължаваме да работим в тази насока.

След всичко, което казахте дотук, може ли да изведем универсалния извод, че в криза се плува над водата само чрез инвестиции?

- Това би било много крайно заключение. Но да кажем, че това е едно от решенията. При нас то работи и определено дава резултати. Но всеки в своята индустрия и в своята компания трябва да намери формулата, която да сработи.

Обикновено това е микс от няколко решения, но при всички положения трябва да бъдем активни. Не трябва да чакаме края на кризата, някакви помощи отвън или нещо друго, което трябва да се случи. Трябва да генерираме някакви промени, защото в периоди на криза това е единственото, което може да запази една компания или дори да я изведе напред, както е в нашия случай.

Въведените от средата на тази година такси върху найлоновите пликчета имат ли някакво отношение към вашите ръстове?

- Не, не са свързани нещата, защото найлоновите пликчета касаят крайния потребител в магазини и супермаркети. Нашите продукти ние ги реализираме в производствените предприятия-доставчици на търговските вериги.

Много хора съзряха огромно лицемерие в таксата за полиетиленовите торбички. Просто правителството измисли още едно перо за приход в хазната, но не реши нищо по отношение на екологията. Те пак се използват масово, само дето сега хората по-трудно си пренасят картофите до вкъщи, защото торбичките вече са без дръжки. Как бихте коментирали това като човек, чието производство е по-милостиво към природата?

- За съжаление все още нашата държава е длъжник на обществото по отношение на регулиране на процесите, свързани с оползотворяване на отпадъците и екологичната рамка. Според мен се работи "на парче" – вземат се някои решения, внедрява се чист опит без да се отчитат спецификите на нашия пазар и на нашия манталитет, ако щете. Според мен би трябвало да се разработи една цялостна концепция, в която найлоновите пликчета и торбички да бъдат част от тази стратегия.

Действително има много още какво да се работи в тази посока. Свидетели сме как работят организациите за оползотворяване на отпадъците, сложиха се контейнери за разделно събиране – но всички виждаме, че тази система на практика не работи.