Красимир Кумчев: Земеделската политика на Европейския съюз е тотално сбъркана

Какво развитие очаквате в сектора на земеделието през настоящата година?

- Очаквам тази година да има подобни проблеми при зърнопроизводителите. Изключително сушава есен, поради което нормално поникване имаше на много малък процент от засетите площи. Тепърва ще никнат. Където пък бяха поникнали - в райони около Айтос, Карнобат, Шабла, когато тук имахме 50 см. сняг там е нямало снежна покривка. При минус 25 градуса там има измръзване. Където имаше пък 50 см. сняг и където почвите са по-тежки ще има удавяне на посевите при снеготопенето.

Факторът време е от огромно значение. Аз си водя някаква статистика през последните десет години моите овощни градини в Трилистник са удряни 7 пъти от градушка. Едната беше унищожителна – на сто процента. Но и тези, които не бяха унищожителни повредиха до такава степен плодовете, че цената им падна пет пъти.

Застрахователите са много ларж, когато трябва да си вземат премиите. Има един период от средата на юни до средата на юли, когато опасността от градушки е най-голяма. И като почнат всеки ден да падат някъде из страната градушки, спират да застраховат срещу градушки. Това е все едно да има епидемия, да отидеш в болницата и там да те посрещне надпис: „Докато не премине епидемията, болни не се приемат”.

През този преходен период поне един министър не даде ли някакъв знак, че мисли по-глобално и по-перспективно за селското стопанство?

- Аз лично не виждам нито един такъв. Оправданието на нашите политици е: това ни дава Европа, това можем да дадем на селското стопанство. Но в  една Сърбия, която не е член на ЕС, опустошена от бомбардировки, дава на фермерите си по 15 евро на декар - просто копират европейската схема за субсидиране.

Това, което не се казва в България е, че Европейският съюз никога не би забранил на една държава, която си определя като приоритетни производството на плодове и зеленчуци, че може от републиканския бюджет тези производства да се финансират с 200 лева на декар примерно.

Европа нищо няма да ти каже за това. Европа дава едни пари и казва по какви правила ще се дават. Но след като в една Италия след застаряващите й фермери не идва ново поколение земеделски производители, това е индикатор, че нещо не е наред. И то в един отрасъл, който наистина е фундаментален.

Това наш, български проблем ли е само?

- Не са само нашите политици с такова отношение към земеделието. Ние, фермерите, не можем да направим монополи, както примерно при производството на лекарства.

Земеделското производство практически не подлежи на монополизация, а това значи, че не може от него да се краде лесно, както примерно от един завод за лекарства. Трудно е да крадеш от 300 хиляди фермери.

В Източна Европа – нашето земеделие  ли е най-западналото?

Мисля, че да. Да не говорим какво земеделие има Полша. Ами Гърция – там се субсидира брой дърво череша, примерно. А сме били традиционно  силни в производството на плодове  и зеленчуци. Има търсене. Говорил  съм с индийци, които са ми казвали: няма значение какво количество ябълки отглеждате. Купуваме ги всичките. В  арабските държави предпочитат  червените сортове. Но кое от търговските  ни аташета е подсказало това на българските производители? Ябълката не е растение, което днес го садиш, утре береш.

Въпреки всичко, може и да съм прекомерен оптимист, но след двайсетина години, хората, произвеждащи храна, ще бъдат на почит.