Никола Газдов: Темата за ВЕИ-та се политизира по най-грозния начин

- Тогава на каква база държавата е изчислила, че 8% от 13-процентното поскъпване на тока се дължи на фотоволтаиците?

Продължавам да твърдя, че делът на ВЕИ е надут изкуствено и може би това е една от причините Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да не представи вътрешна разбивка по вид технология колко киловатчаса и по каква тарифа е предвидено да бъдат изкупени.

В момента цялостната сметка на ДКЕВР се прави с прогнозен план, включващ вида технология и колко киловатчаса трябва да бъдат изкупени, като отделните сметки от слънчевите, ветрогенераторните системи и от ВЕЦ-те се събират в обща сметка, която се прехвърля към потребителите.

През последните дни ние установихме, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) попречи на доста проекти да влязат в експлоатация, което означава, че те няма да вземат тарифата от 485 лв. на мегаватчас, която беше в сила преди първи юли, а ще получат по-ниска тарифа от 236 лв. на мегаватчас.

Така прогнозата на ДКЕВР няма как да бъде легитимна, защото предварителната прогноза не отговаря на реалната.

Потребителите негодуват и срещу дългосрочните договори с държавата, които гарантират изкупуването на ВЕИ енергията. Възможно ли е тези цени да се променят и по каква методика става това?

- С промяната, която правителството на ГЕРБ направи през март 2011 г. в Закона за ВЕИ, тарифата не беше фиксирана. Тя имаше срочност 25 години, беше много висока, но можеше всяка година да се намалява дори за мощности, които бяха влезли в екслпоатация т.е. такива, които са направили капиталов разход.

Това беше крайно несправедливо, защото инвеститорите не можеха да получават дългосрочно банково финансиране. Тези проекти нямаха реална възвращаемост, поради което не е и случваха.

Истинското начало на инсталирането на тези мощности започна от май 2011 г. и то защото тарифата по изкупуване вече се фиксира след въвеждането в експлоатация, когато са направени капиталовите разходи. Знае се, че има договор за срок от 20 години, при който на фиксирана тарифа се изкупува тази енергия.

На много хора това звучи като погрешна политика, но всъщност е много правилна, защото се дава сигурност на инвеститорите, сигурност на регулатора, на потребителите и на всички заети в сектора. Трябва да се знае, че тарифата, макар и висока за момента, остава фиксирана за целия период т.е. не се увеличава повече за разлика от цената на претрола и нефта, природния газ или ядреното гориво, където наблюдаваме постоянен ръст.

При ВЕИ-та цената е хеджирана за 20 години, като ежегодно се намалява. Видяхме, че през миналата година тя падна с 30%, а през тази – с 54%.

Ако търсим проблем, то този проблем не е в това, че тарифата е фиксирана, а в това, че регулаторът няма възможност гъвкаво и по един обективен начин за инвеститорите и за потребителите да намалява по-често от веднъж годишно тази тарифа.

Има начини честно и почтено в това поевтиняване да се отразява и намаляването на цената на технологиите. Защото фотоволтаиката става все по-конкурентна и скоро ще бъде отговорна за понижаването на цените на тока за потребителите.