М. Виденова: Кризата „изяде“ резервите на фирмите

Задълбочават ли се проблемите на бизнеса с плащанията, какви са тенденциите при междуфирмената задлъжнялост и пред какви рискове се изправят българските фирми – разговаряме с Милена Виденова, управител на Coface България.

Милена Виденова и управител на Coface за България от април 2012 г. Професионалният й опит включва редица управленски позиции в банковата и финансовата сфера – съветник „Риск мениджмънт, проектно финансиране и еврофондове” в HYPO NOE Gruppe Bank AG, Австрия, директор „Кредитен риск” във Финансиа Груп, ръководител „Еврофонодве, публични финанси и банково застраховане” в Уникредит Булбанк, Директор „Регионални Корпоративни Центрове и Продуктово Развитие” в Ейч Ви Би Банк Биохим и други. Магистър е по международни икономически отношения от УНСС, с множество специализации в страната и чужбина.

Г-жо Виденова, правителството постоянно говори за предприемане на мерки за ускоряване разплащането на държавата с бизнеса и ускоряване възстановяването на ДДС. Отчита ли се някакъв ефект от това върху бизнеса?

Ние наблюдаваме, че досега са предприети по-скоро административни мерки, а не законодателни промени. Може да се каже, че има по-голяма прозрачност на средата – най-малкото се комуникират принципите, как фирмите трябва да процедират. Това има някакъв положителен ефект, но той не е достатъчен. Бизнесът очаква плащания по две линии – едната е ДДС, а другата – плащанията по европроекти, които включват и евросубсидията, и националното съфинансиране. И двете неща в момента са важни за функционирането на фирмите и намаляването на междуфирмената задлъжнялост.

За съжаление, в регулярните си срещи с фирмите ние постоянно чуваме за забавени проекти. От една страна това може да е свързано с недобро изпълнение или надлежни процедури, но забавяне се наблюдава. Най-важното е държавата да бъде добър платец и това да се реализира не само документално, а и с практически действия. Все още е рано да се говори за ефекти, важното е да има устойчивост и приемственост, независимо от политическите промени, и да се работи прозрачно. Националното законодателство трябва да продължи да се хармонизира с европейското в областта. С промени в Търговския закон бяха въведени срокове за разплащане, но те важат само ако не е уговорено друго.

Като застраховател на кредитен риск сме имали случаи фирми да не могат да се разплатят с партньорите си заради невъзстановено ДДС от държавата. Надявам се в бъдеще те да стават все по-малко, защото средата е достатъчно трудна, както и достъпът на малките и средни фирми до кредитиране.

Може ли да се направи някаква оценка какъв би бил ефектът върху бизнеса от спирането на парите по програмата „Околна среда“? Все пак бизнесът основно разчита на европейските фондове в последните години.

Основните бенефициенти са общините, а изпълнителите са най-вече строителни фирми и доставчици на оборудване. Спирането на средства винаги има негативен ефект. И в миналото сме виждали подобни случаи – със САПАРД. Плащанията по програмата бяха замразени, имаше ревизии, връщане на субсидии заради неспазени правила, слаб контрол, недобри административни процедури и други, а много фирми фалираха.

Несъстоятелностите в сектор „строителство“ така или иначе са високи, а проектите, финансирани по програмата, са големи. Неслучайно грантът е толкова голям. Това ще окаже негативно въздействие не само върху фирмите, а и гражданите, върху качеството им на живот. Надявам се да се възприеме чисто технократски подход, да се анализират причините за спирането и по максимално експедитивен начин проблемите да бъдат отстранени.