М. Виденова: Кризата „изяде“ резервите на фирмите

Забавите няма да доведат до нищо добро. Фирмите-изпълнители са поели определени ангажименти, блокирали са ресурси, за да изпълнят изискванията и да спечелят търговете, включително гаранции и обезпечения, и това би създало напрежение по веригата. Негативните последици обаче не са само за бизнеса, а се носят и от държавата, така че се надявам бързо да се намери компромис.

Какви са тенденциите при фалитите, включително фалитите със задна дата, увеличават ли се или намаляват и с какви темпове?

При откритите и приключените производства по несъстоятелност има нарастване, като това не важи само за България, а и за цялата Централна и Източна Европа. През първото полугодие спрямо първата половина на миналата година в България се отчита ръст на производствата по несъстоятелност от около 25%. Ако обаче се включат и случаите, в които фирмите изпадат в невъзможност да осъществяват плащанията си, но няма открито производство по несъстоятелност, ръстът достига 80%.

Тази година е изключително трудна за компаниите както в България, така и в Централна и Източна Европа. Ръстът на несъстоятелностите се дължи на спад както на вътрешното, така и на външното потребление. Най-рязък ръст отчитаме в Чехия, която е силно засегната от рецесията в еврозоната.

Най-силно засегнат от несъстоятелностите е строителният бранш. От една страна сериозно намаля активността в частния сектор, а от друга – строителството става все по-зависимо от европейските програми.

Все пак очакваме догодина България да има значителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Прогнозата на Coface е за повишение от 2,3%. Тя доста надвишава прогнозите на другите институции, но пък е направена на база очакванията ни за възстановяването на еврозоната и нашите основни търговски партньори, за които изнасяме, включително и Германия - „моторът“ на еврозоната, износът ни към който се увеличава през последните години.

Трябва да има обаче диверсификация на износа, която да се направи бързо и надеждно. Въпросът е дали нашите продукти са достатъчно конкурентоспособни, за да достигнат до растящите икономики – например в Латинска Америка или в Китай. България все още не е експортна страна, но имаме предпоставки да увеличим дела на експортните стоки с по-висока добавена стойност. Това разбира се няма да стане веднага, необходими са инвестиции и стимули и по-голямо финансиране за иновациите, включително трябва да увеличим броя на патентите на глава от населението, да се специализираме и да определим какъв тип инвестиции ще привличаме. Ние имаме много конкурентни предимства, които трябва да се комуникират с потенциалните инвеститори.

Положително е, че за първи път се отделят бюджетни средства за иновации – 20-те млн. лева, които са заложени за 2014 г. За да можем да сме достатъчно конкурентоспособни, делът на средствата за иновации трябва да се увеличи, защото това са рискови дейности. Не от всяка развойна дейност би могло да произтече някакъв резултат. Това е ниша, върху която трябва да се работи в дългосрочен план.

Другият момент е системното управление на кредитния риск и мониторинга на добрите платци – това е възможност да се увеличи „здравословният“ бизнес, включително и фирмите да стъпят на нови пазари и да реализират повече продажби. Би могло да се мисли и за подобряване на конкурентоспособността на микропредприятията, които имат сериозен дял от икономиката, за да получат шанс за по-добро развитие.