М. Виденова: Кризата „изяде“ резервите на фирмите

Връщам се на фалитите.  Не всички фирми, които имат проблеми с плащанията, обявяват фалит. Отделно не е напълно решен проблемът с обявяването на фалити със задна дата. Една голяма част от тези случаи са всъщност измами. Трябва да се засили превенцията и бизнесът повече да проучва контрагентите си, защото стигне ли се до несъстоятелност – вече е прекалено късно. Вземането се събира по-лесно, когато фирмата е „жива“, ако е обявила несъстоятелност – процесът е тежък и бавен. Заради претрупаността на съдилищата с работа се обмисля въвеждането на медиацията като способ, но все още има малко такива прецеденти. Има какво да се подобри и при арбитража. Това би дало положителен сигнал и на инвеститорите.

Трябва да се обмисли и каква да бъде защитата на кредиторите при несъстоятелност. Трябва да има ясни и прозрачни механизми.

Освен строителния сектор, кои са другите най-проблемни сектори от гледна точка на разплащанията?

Фирми-доставчици на строителния бизнес също имат подобни проблеми. Наблюдаваме по-бързо изчистване на просрочията в търговията с бързооборотни стоки, но там също има сериозно преструктуриране на дистрибуцията и фалити на фирми, така че сегментът не е безрисков. Транспортният сектор също е доста проблематичен.

Кризата е на различни тласъци и тя „изяде“ всички резерви на фирмите, включително и ефектите от оптимизацията. Сега стои на дневен ред доколко има нов бизнес и колко той ще е устойчив. Наблюдаваме трансформиране в различни сектори, но разбира се има блестящи предприятия от гледна точка на управление на риска. Всичко е въпрос на правилна нагласа и навременни мерки – бизнесът да изпревари кризата и да има нужния набор от инструменти, за да се справя с него.

Какви отсрочки за плащанията е склонен да дава бизнесът на партньорите си?

В различните сектори те са различни, но се наблюдава една обща и много опасна тенденция – за да си запазят клиентите, има тенденция за увеличаване на сроковете на отложено плащане. Това е опасна игра и има нужда от постоянен мониторинг. Ако преди за някои сектори е давана отсрочка от 7 дни, сега тя се увеличава до 14 дни, ако отсрочката е била 60 дни, сега може да се удължи до 90 дни и по-дълъг период, например – в сектора „метали“, както и в строителството.

Подобни тенденции се наблюдават и в земеделието. Това е сектор, който генерира много голям интерес – и като производство, и като търговия. Доставчиците там дават време от порядъка на 120, 180, 190 дни.

Подобни тенденции обаче се наблюдават и в другите държави, България не е изолиран случай. В Гърция и Италия например сроковете за отложените плащания са още по-дълги.

Как оценявате междуфирмената задлъжнялост и какви тенденции наблюдавате при нея – расте ли и с какви темпове или се стабилизира?

Няма единна система или институция, която да следи за този показател. На базата на анкети на фирми и на портфейла вземания, които управляваме, считаме, че със сигурност междуфирмената задлъжнялост достига 2 пъти брутния вътрешен продукт. Изчистването й може да стане по различни начини. Единият път е да се предприемат активни мерки за събирането на вземанията, което много рядко се прави. Аз се учудвам на търпимостта на предприемачите – те не предприемат навременни мерки, които без влагането на особен ресурс биха довели до подобряване на ликвидността. Другият път е превенцията и да се дават отсрочки само на фирмите, които реално биха могли да се издължат. Отделно може да се стимулират работещите бизнеси на базата на паричните потоци.