Кр. Георгиева: Трябва да отпадне не мониторингът от Брюксел, а причините за него

- Какво прави Еврокомисията за противодействие на основните причини за бежанската вълна – войните в Сирия и Ирак и дипломатическата безизходица между глобалните сили?

- Бежанският проблем е най-видим в частта си, свързана с войните в Сирия и Ирак, но за съжаление далеч не се изчерпва се тях. Почти всеки ден някъде на планетата терористични атаки отнемат живота на невинни хора. Редица терористични групировки като Боко Харам, Ал Шабаб, Ал Кайда и така наречената "Ислямска държава", успяха да завладеят територии в Сирия, Афганистан, Ирак, Либия, Йемен, Северна Нигерия - чак до Мали и Сомалия. Тези нови терористи са различни от познатите ни терористични групи от преди години: те нямат нито ясен политически профил, нито интерес да се "легитимират", да излязат на светло, да поемат властта и да управляват. Имат интерес обаче да радикализират повече хора и да предизвикват хаос и срах, който им осигурява необходимата "хранителна среда".

Ние трябва да осъзнаем, че пред нас е един по-жесток и по-координиран враг и че глобалното сътрудничество, каквото е в момента, не ни стига да му се противопоставим достатъчно категорично: значи сме длъжни да направим повече в тази област.

ЕС не е пропуснал нито една дипломатическа или хуманитарна възможност да търси край на конликта и облекчаване на страданията на хората. Ние сме водещи в помощта за справянето с нея: само за пострадалите от войната в Сирия сме дали досега над 5.5 милиарда евро от Европейския бюджет и бюджетите на страните членки на ЕС. На проведената през февруари в Лондон донорска конференция международната общност се ангажира да помогне на Сирия с нови 5.8 милиарда долара през тази година и с още 5.4 милиарда от 2017-а до 2020-а. Над 60% от тези 11.2 милиарда долара идват от институциите и страните членки на ЕС в допълнение на това, което вече сме отпуснали.

В предишния мандат, когато отговарях за хуманитарната помощ, често посещавах зоните на военни действия и бежанските лагери и многократно предупреждавах: ако не изкореним причините за тази трагедия, ако не осигурим достатъчна и изпълнена с реално съдържание помощ на бежанците в съседните на Сирия страни, неизбежно ще бъдем засегнати и ние в Европа. Днес половината от населението на страната вече е прогонено от домовете си – над 4.5 милиона са напуснали Сирия, други 6.5 милиона са вътрешно разселени. Освен от подслон и храна, тези хора имат нужда и от здравни грижи, и от обучение за децата си и най-вече - от перспектива. И те, и ние имаме интерес да останат по-близо до домовете си, за да могат един ден да се върнат. Затова помагаме и на Турция и другите съседни страни. В Ливан вече има над милион сирийски бежанци – това е една пета от населението на страната, европейската хуманитарна помощ достига до 665 хиляди от тях. В Йордания са намерили подслон близо 640 хиляди сирийци, ние помагаме за грижите за 350 хиляди. Все повече променяме и характера на помощта си – от храна и подслон към образование и работа – защото щом проблемите са дългосрочни, и решенията им трябва да са такива. 

На 6-ата година от началото на конфликта вече е повече от ясно, че той няма да бъде преодолян без съгласие и единни действия на цялата международна общност. Най-сетне всички заинтересовани страни седнаха на масата за преговори - да се надяваме, че това ще доведе до дългоочаквания мир.

- Като ресорен Еврокомисар по бюджета според вас доколко проблемите в Европейския съюз зависят от разпределението на средства и трудностите от все още плахото икономическо възстановяване и доколко от липсата на политическа воля?

- Европейският Съюз премина през тежка икономическа криза, която наред с доходи и работни места отне нещо много важно, много присъщо за европейците: убедеността, че утре ще е по-добре от днес и че децата им ще живеят по-добре от тях. Това обаче по никакъв начин не беше предизвикано от разпределянето на европейския бюджет – напротив: макар и по-нисък от преди, той допринесе да има инвестиции, да бъдат запазени работни места, да се създаде сигурност в отделните страни членки, че не са сами, и че има откъде да получат помощ.

За щастие най-трудното вече е зад нас, признаците на възстановяване са налице и европейската икономика е по-устойчива в резултат на мерките, предприети през последните години. Промените в европейското икономическо и финансово законодателство водят до това, че сега страните членки работят много по-координирано. Но все още имаме много работа за вършене - в много страни, включително и в България, не са довършени структурните реформи, които могат да гарантират по-висока конкурентноспособност, по-осезаем икономически растеж и повече работа и доходи за хората. Трудно е, особено в политическа среда на растящ популизъм. Апетитът за реформи отслабна, а без тях Европа рискува ерозия на позицията си в света.

- Как бихте реагирали на обвиненията, че Еврокомисията, в качеството й на квазиправителство на ЕС, е с вързани ръце от лидерите на националните правителства, за мнозина от които не би било пресилено да се каже, че се ръководят от вътрешнополитическите си и партийни интереси? В този смисъл как Еврокомисията гледа на възхода на евроскептичните и националистически партии?

Въпреки разногласията, които имаме понякога, ние в крайна сметка намираме общото помежду си по всички важни въпроси и политики. Никой няма превес в този процес – нито комисията, нито другите институции, нито отделни страни. Сегашната комисия пое риска да бъде наистина политическа и да играе по-сериозна водеща роля – но тя не може да налага решения. Те стават факт само с волята на мнозинство от страните членки или с пълно единодушие, зависят и от Европейския Парламент. Тази „многопластова” демокрация, с която взимаме решенията си и вървим напред, е едно от нещата, които правят ЕС такава уникална общност на ценности и интереси, която останалият свят възприема като еталон за демокрация и просперитет.

Що се отнася до „възхода” на антиевропейски формации - сериозните хора знаят, че най-гръмогласно формулираните аргументи не винаги са най-смислените. Знаят също, че в света няма страна, която да просперира с популистко управление. Наистина наслагването на кризи – финансова, икономическа, миграционна – накара някои да търсят виновен къде ли не. Това обаче просто няма как да бъде ЕС – защото ако се вгледаме внимателно в най-тежките проблеми, пред които бяхме изправени през последните години – всички те възникнаха в области, където имахме по-малко, а не повече Европа.