Кр. Георгиева: Трябва да отпадне не мониторингът от Брюксел, а причините за него

- След като редица държави по т.нар. Балкански маршрут въведоха строги мерки за контрол на границите, нарастват спекулациите, че търсещите убежище ще се насочат към Западна Европа през България. Доколко страната е готова да се справи с такава вълна и на каква помощ от Европейския съюз може да разчита?

- Засега България не е сериозно засегната от бежанската криза. Една от причините е, че страната ни беше първата, която усети рисковете от нея още през 2013 г. и взе мерки за охрана на границата и регистрация на бежанците. 

Помощта от ЕС е факт - тя идва под формата на финансови средства, но също така на обмяна на информация, на логистична подкрепа и експертиза. Финансирането от европейския бюджет се насочва към покриване на разходите за търсещите убежище и за повишаване на сигурността на границите ни. За тази цел са предвидени над 91 милиона евро за България за периода до 2020 г. В допълнение наскоро получихме 10 милиона евро спешна помощ и се готви още един пакет от допълнително финансиране, чийто размер още не е уточнен.

От началото на месец март вече имаме и нов инструмент за хуманитарна помощ в рамките на ЕС. Засега той е насочен предимно към Гърция, защото там натискът е най-голям – допреди да влезне в сила споразумението между ЕС и Турция влизаха средно по около 2000 души на ден. За равнение у нас през целия месец февруари са потърсили закрила 1194 души.

- Споразумението с Турция за справяне с бежанската криза е приветствано от европейските лидери, но предвид спорния успех на сделката с квотите възникват много въпроси за това, доколко успешно би било то. Може ли да дадете повече подробности за него?

- Споразумението с Турция вече се изпълнява и ефектът е видим - силно намаля притокът на бежанци в Гърция. През март тази година по така наречения Средиземноморски път в Европа са влезли наполовина по-малко хора, отколкото през януари. Направихме първите, макар и нелеки стъпки, за да въведем ред в процеса на търсене и даване на закрила. Разчитаме споразумението да направи безсмислено търсенето на „заобиколни” пътища за убежище в ЕС и да разбие схемите на трафикантите, които трупат милиони от трагедията на хора, прогонени от домовете си.

То предвижда всички нередовни мигранти, които пристигат от турска територия на гръцките острови, да бъдат връщани обратно в Турция, ако не кандидатстват за убежище, или ако заявленията им бъдат счетени за неоснователни. Този процес вече е в ход. Хората, които пристигат на гръцките острови, ще бъдат надлежно регистрирани. Всяко искане за убежище ще се разглежда индивидуално от гръцките власти. В Гърция вече се създават нужните условия за обработка на документите в съответствие с всички действащи правила. 

За всеки сириец, който Турция приема обратно от гръцките острови, друг сириец ще бъде презаселен от Турция в ЕС.

Разбира се, има риск трафикът на хора да се премести по други пътища. Затова е изключително важно да работим за укрепване на охраната на всички външни граници, както и да помагаме на бежанците там, където те все още са - в Турция, Ливан, Йордания.

- Очаквате ли трудности при разпределяне на новата сума в размер на 6 млрд. eвро?

- Финансирането е на два етапа - отпускаме 3 милиарда до края на 2017-а година и евентуално – още 3 милиарда след този период. Въвеждаме много ясни правила за получаването и изразходването на средствата и затова разчитам да няма трудности. Искам да обърна внимание, че парите не са предназначени за Турция, а за бежанците и търсещите убежище, които са на нейна територия. Разходите по тях несъмнено са значителни. В Турция днес се намират над 2.5 милиона сирийци – никъде другаде в света няма толкова голяма бежанска общност. Турският премиер съобщи, че страната му вече е похарчила за издръжката им над 10 милиарда евро.

Първите 3 милиарда покриват неотложни хуманитарни нужди, както и мерки за устойчиво пребиваване на бежанците в Турция – като образование за децата и работни места за възрастните. Вече имаме подписани договори за 40 милиона евро със Световната програма за прехрана, с които ще помогнем за изхранването на 735 хиляди сирийски бежанци и за 55 милиона евро с УНИЦЕФ - благодарение на тях 110 хиляди деца на сирийски бежанци ще могат да тръгнат на училище още през тази учебна година.

- Каква е ролята на България в сделката предвид факта, че има граница с Турция, която е и външна за Европейския съюз? Какво зависи от властите в София?

- Най-важната роля, която България играе и трябва да продължи да играе, е на страна, която охранява безупречно външните граници на ЕС, спазва стриктно европейските правила за регистрация и разглеждане на документите на хората, търсещи убежище и не на последно място – поддържа добри отношения със съседите си. Това й дава възможност да разчита на европейска солидарност и да отстоява исканията си – нещо, което властите направиха на последния Европейски съвет: там, както знаете, министър-председателят поиска, ако България бъде изправена пред мигрантски вълни от Турция, да се спазват същите процедури за връщане, които бяха договорени за Гърция.

- Как бихте отговорили на една от най-честите критики към ЕС, а именно – че позицията на Турция й позволява да рекетира Брюксел?

- Ние все още не сме се съвзели от ужаса от поредните кървави атентати – този път в Брюксел. Време е да осъзнаем, че светът се промени, той е по-уязвим на шокове, особено предизвиканите от екстремизма и климатичните промени. За да бъде лидер в борбата с тероризма и да гарантира сигурността на гражданите си, ЕС трябва да намери начин да партнира, да обменя информация и да работи превантивно с повече държави от когато и да било преди.

Това съвсем не означава, че ние безусловно приемаме исканията на която и да е страна – ние търсим допирните точки и общите интереси. В случая с Турция ние също имаме интерес от диалог по преговорните глави за бъдещо членство – защото в рамките на този диалог предявяваме своите очаквания и поставяме своите изисквания. Това, че дадена преговорна глава се отваря, не води към ускорено членство, а към сериозни преговори, при които ние трябва да постигнем спазване на европейските стандарти. Едва тогава въпросната глава може да бъде затворена. В конкретния случай – отварянето на глава 33, която е за бъдещите вноски в Европейския бюджет, засяга не само мен като ресорен комисар, но и всички европейци. Защото от нея зависи какво би допринесла Турция финансово към ЕС и с какви административни мерки ще гарантира, че един ден, когато се присъедини, ще внася по сметката на съюза суми, които съответстват на нейните реални възможности.

По същия начин стои и въпросът с евентуалното отпадане на визите. За него има 72 изисквания. Към момента Турция изпълнява 35 от тях и ние също сме заинтересовани час по-скоро да изпълни и останалите – защото това ще означава много повече сигурност за ЕС.

- Предвид атентатите в Париж в края на 2015 г. и в Брюксел през март 2016 г., какви мерки предприема Европейския съюз, за да гарантира сигурността на гражданите си?

- Още отпреди атаките ние работим в много и различни посоки за повишаване на сигурността. Комисията отдавна настоява за създаване на надеждна база данни кой влиза у нас и откъде. Броени дни след атентатите в Париж приехме новите регулации за достъп до огнестрелно оръжие и използването му, по които рабетехме далеч преди тези драматични събития. Знаем, че са ни нужни промени в Дъблинския регламент, както и нова политика за охрана на външните граници – това са области, в които вече напредваме и очаквам скоро да имаме резултати.

Най-важно обаче остава да бъдем заедно и да действаме единно и координирано. Важно е също и като политици, и като граждани, да не забравяме, че повечето бежанци търсят спасение именно от терористите.