Ангел Ирибозов: Онлайн хазартът завзема все по-сериозна част от пазара

- Какви са предизвикателствата пред хазартния бранш? Има ли нещо ново, което очаквате да се случи през 2018 г., което притеснява операторите, например промяна в поведението на потребителите?

- Технологиите се развиват изключително динамично. България е своеобразен технологичен център на Балканите. По принцип новите технологични предложения често изпреварват регулаторната рамка. Преди 10 години нямаше регулиран онлайн сектор, но той се развиваше. Това наложи бърза реакция и в крайна сметка бе регулиран.

През 2016 г. британският регулатор разреши разплащания с криптовалути в онлайн залаганията. Подобни трендове ще продължат. Иновациите са ключът към успеха и прогнозите са, че следващата година максимата отново ще важи.

В същото време сигурността на комуникационните канали става все по-важен фактор за операторите. Очаква се през 2018 г. компаниите да заделят повече средства за гарантиране на сигурността на игралните ресурси. Проблеми като кражба на лични данни, притесняват всички оператори, без значение дали са малки или големи.

- Предстоят ли някакви промени, нови евродирективи? 

- Ако питате за хармонизацията на законодателството в сектора на европейско ниво, далеч сме от подобни инициативи. Това е много специфичен сектор и в момента няма дискусия от подобен характер в Брюксел. Не очаквам и да има скоро.

- На какво ниво е развитието на  българските технологии в игралната индустрия, спрямо другите страни – не само в Европа, но и по целия свят?

- България е в топ 5 на Европа и топ 10 в световен план по отношение на технологичния сектор в игралната индустрия. Ние имаме много сериозни производители на игрално оборудване и технологии, които се реализират не само на местно ниво, но и по целия свят. Ние сме не само конкурентоспособни, но и водещи в технологичния сектор.

- Атрактивна ли е България за инвестиции в този бранш? 

- Макар и малък пазар, ние сме атрактивни. Една от причините е, че следваната от правителството политика за намаляване на административната тежест беше приложена и по отношение на игралния сектор. Освен това, тази година за първи път значимостта на игралната индустрия като част от икономката беше отчетена чрез включването й в „Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България за периода 2017-2020 г."

Според данни на Министерство на туризма през 2017 г. има сериозен ръст на чуждестранните туристи в България. Развитието на игралния сектор категорично е фактор, допринесъл за тези резултати, особено в районите около южната ни граница.

- А стана ли България атрактивна игрална дестинация?

- За да се случи това, е необходима национална отговорна стратегия, която да се изпълнява съвестно. Бихме искали страната да бъде привлекателна за подобен тип туризъм, но все още има по какво да се работи. 

- Може ли да се говори за консолидация в сектора?

- В световен план силно конкурентният и диверсифициран пазар определя и движенията в посока към консолидация на участниците в сектора. Придобиването на  малки компании от по-големи фирми вече не е изключение.

Има обаче една особеност. Когато говорим за консолидация, по-скоро говорим за консолидация на брандовете. Все по-често се наблюдава два бранда да се слеят и да създават нов. Това е очаквано, защото конкуренцията на пазара става все по-агресивна. Това тепърва ще се развива и в България. На местно ниво не можем да говорим за консолидация, на този етап. Пазарът е отворен за всеки.