Много от хората в Югоизточна Европа все още държат парите си „под юргана“

През миналата седмица в Хърватия се проведе ежегодната конференция на финансовото издание Euromoney, на която присъстваха над 500 банкери, министри, държавни глави, гуверньори на централни банки, застрахователи и финансисти. Основната тема на събитието бе развитието на финансовия сектор в региона на Югоизточна Европа.

В рамките на конференцията бе и изказването на Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк, което бе предоставено на Investor.bg от банката. Водещ на дискусията е Ричард Енсор, управляващ директор на Euromoney International Plc.

- Какви са прогнозите ви за консолидация в сферата на финансовия сектор в Югоизточна Европа?

Неминуемо консолидация в близките години ще има. Все още в Югоизточна Европа (ЮИЕ) има значително количество малки банки с пазарен дял всяка от под 1%, които не са специализирани в определена ниша, а обслужват местния пазар. Навлизането на международни банкови групи със силно банкиране на дребно, които откриват много клонове и офиси, ще измести тези малки банки.

Като се има предвид размерът на пазарите в държавите от Югоизточна Европа (например в Македония общите активи на банковия сектор са само 2.4 млрд. евро, а в Хърватия общият размер на активите е 30 млрд. евро), присъствието на от 16 до 43 търговски банки във всяка от тези държави (34 са банките в България) очевидно показва, че има твърде много банкови институции. Засилването на конкуренцията в региона чрез международните банкови групи значително ще ускори този процес на консолидация.

- Доколко е основателно притеснението, че кредитите в ЮИЕ растат с по-бързи темпове, отколкото депозитите?

Една от характеристиките на развиващите се пазари е, че силните нива на растеж се наблюдават едновременно с ниски нива на доходите. Като резултат от това общите инвестиции (а следователно и кредитирането) в икономиката са по-големи от общите спестявания. Така че една от основните задачи е да се опитаме да увеличим склонността към спестявания, тъй като след няколкото сериозни банкови кризи в региона на ЮИЕ през 90-те години населението все още има нужда да се подсили доверието му в сектора.

В това отношение сериозна роля изигра въвеждането на еврото в страните от ЕС. Например много хора от ЮИЕ, които работеха в Германия и получаваха заплатите си в германски марки, бяха „принудени” да ги заменят в банките с евро и много от тях ги оставиха в банките, вместо да ги държат „в буркани”. Това увеличи нивото на финансово посредничество на банките в ЮИЕ.

Увеличаващото се присъствие на международни и уважавани банкови групи в страните от Югоизточна Европа също засили доверието в сектора и допринесе за увеличаване на склонността на хората да влагат парите си в банки. Въпреки тези успехи все още трябва да се свърши много работа по отношение на възстановяването на увереността на вложителите, за да се увеличат депозитите. Голяма част от населението в региона все още предпочита да държи парите си „под юргана”. Интересно е, че дори когато хората все пак решат да сложат парите си в банка, те все още предпочитат краткосрочните депозити, както и предпочитат депозити в стабилна според техните представи чуждестранна валута като еврото, което все още показва сравнително ниско доверие в местните валути.

Това, което трябва да се направи, е да се предприемат мерки по засилване на доверието на населението в местната валута и в банките. Така например голямо количество хора от ЮИЕ, които работят на Запад, ще предпочетат да върнат своите заплати в банките в собствената си страна и да ги вложат във валутата на своята страна. Това би довело до избягване на несъответствията по отношение на валутата и срочността на депозитите и заемите. Това би имало благоприятен ефект върху икономиките на тези държави. Пример за все още ниското проникване на банковия сектор е, че в региона финансирането на малки и средни предприятия от банки все още е само около една трета от общото финансиране на МСП-та. Малките и средни предприятия се финансират все още основно от лични средства на техните собственици, както и от роднини и приятели на собствениците.

- Какви са перспективите за увеличаване на печалбите и ефективността на финансовия сектор през следващите десет години?

Възможностите за реализиране на печалби от банките в ЮИЕ през следващите десетина година са изключително благоприятни, като се има предвид значителният ръст на тези пазари (увеличаване на заемите, депозитите, на броя на клиентите). Все още проникването на финансовите услуги (ползването на банкови продукти и услуги от клиентите) е ниско. Такова е и нивото на финансово посредничество, изразено като общи активи към БВП. В ЮИЕ нивото на финансово посредничество е между 38% и 73% (с изключение на Хърватия, където то е 109%). За сравнение, в развитите икономики нивото на финансово посредничество за еврозоната е 209%. Това ниско ниво на финансово посредничество показва, че банковият сектор има голям потенциал за развитие. В идващите години установяването на ценова стабилност намалява лихвените проценти и конкуренцията се увеличава. Въпреки намаляването на лихвите обаче увеличаването на възможностите за печалби може да дойде от подобряването на ефективността на процесите и работата. Това ще окаже благоприятно въздействие както върху печалбите, така и върху стабилността на финансовата система.

- Реформите във финансовия сектор започнаха да дават резултат в Югоизточна Европа. Какви допълнителни мерки са необходими, за да се завърши този процес?

Страните от Югоизточна Европа положиха големи усилия, за да реформират банковите си сектори. Така че реструктурирането на финансовите институции (включващо реструктуриране на балансите, рекапитализацията, замяната на дълг срещу собственост и т.н.) може да се счита до голяма степен за завършено.

Почти приключва и приватизацията на банките, с изключение на някои по-незначителни държавни участия в банки от Румъния и Сърбия. Въпреки това в региона има твърде голям брой банки, а в обслужването (като разнообразие на продукти и услуги) все още има какво да се желае.

Освен това се наблюдава все още голяма географска концентрация на клонове на банки в определени региони, докато в други региони няма представителства и офиси. Тези фактори дават основание да очаквам, че след първата вълна от реформи може да се очаква втора вълна на консолидация в Югоизточна Европа. Това ще означава значително намаляване на броя на банките в средносрочен план чрез сливания и поглъщания, а някои от по-малките банки ще излязат от пазара.

С приближаването на присъединяването на някои от страните от ЮИЕ към Европейския съюз неизбежно е да продължи и процесът на законодателни промени. В региона има нужда от промени в сферата на защитата на правата на кредиторите, подобряването на законите във връзка с обявяването на несъстоятелност, както и при подготовката за Базел II. Но е важно реформите в банковия сектор да се правят заедно с реформи в индустриалния и производствения сектор.

- Придобиването на банки в ЮИЕ от международни банкови групи доведе ли до подобряване на банковия сектор в тези държави?

Присъствието на чуждестранни банки в региона на ЮИЕ чрез откриване на собствени дъщерни банки, отваряне на представителства или купуването на местни банки се увеличи значително в последните години (само в България над 90% от банковия сектор е част от международни банкови групи и в България банковият сектор е един от най-подготвените за влизането ни в Европейския съюз).

Международните банкови групи имат огромно значение при движението на финансови и човешки ресурси, въвеждането на нови технологии, подсилване на корпоративното управление, реструктурирането и консолидацията на банковия сектор.

Присъствието на международни банки изигра и огромна роля в увеличаването на конкуренцията в сектора чрез ускоряване на реформите с въвеждането на западни стандарти в банкирането, както и чрез въвеждането на западни стандарти в надзора на дейността. Освен това чуждестранните банки помогнаха не само да се оптимизира количеството, но и качеството на банковото обслужване (като предлагане на по-модерни продукти и услуги).