Тим Курт: България е богата държава

Тим Курт е изпълнителен директор на „Аурубис България“ и президент на Германско-българската индустриално-търговска камара. Започва кариерата си в „Юниливър“ и „Нумико“. Присъединява се към „Норддойче Афинери“ (днес „Аурубис“) през 2006 г., където е вицепрезидент Корпоративна логистика и ръководи групата по иновации на концерна преди да заеме сегашната си позиция в България през 2014 г. Роден е в Бремен, завършил е Университета за приложни науки във Фридберг, Германия.

Г-н Курт, 2020 г. е почти към края си – наистина изключително странна година. Нека започнем разговора си от тук – как „Аурубис България“ премина през тази година?

Актуален и добър въпрос.  Беше година, каквато не очакваме, а вероятно и никой. И година, за която бе трудно да се подготвим краткосрочно. Но като цяло в нашия бранш и при нашия бизнес модел се справяме добре. Казахте, че годината е към края си, но кризата не е. Ние сме между втората и третата или между първата и втората вълна – никой не знае точно.

Положителното, разбира се, е че има много признаци за надежда, че с помощта на масови кампании за ваксиниране ще се справим с тази криза. Но в момента сме насред нея, а броят на новите случаи се покачва значително, както никога досега – не само в България, но и в Европа. От тази гледна точка трябва да останем внимателни и да не смекчаваме мерките – говоря за нашата фирма, за националните трябва да решават политиците. Ние, като компания, наложихме стриктни стандарти, от които няма да се откажем, докато не се успокои ситуацията.

За щастие е факт, че в тази криза не сме зависими нито от държавните помощи, нито тя имаше негативни ефекти за нашите служители. Не предприехме мерки за икономии, не осъществихме съкращения, не намалихме заплати, нищо подобно. Дори и проектите, доколкото е възможно, бяха продължени. Не става въпрос, разбира се, за финансовата им рамка, а просто за това да помогнем и на нашите доставчици да преминат през затрудненията. През последните месеци вършихме това сравнително рестриктивно и внимавахме да възникват възможно най-малко контакти. Ние работим в режим на „домашен офис“, доколкото е възможно. От това пострадаха някои от проектите ни, но само до такава степен, че да бъдат времево забавени.

Но в крайна сметка сме привилегировани и оценяваме това. Засегнати сме съвсем малко от кризата. И двамата обаче знаем, че има други браншове, силно засегнати от всичко това.

Но пандемията засегна пазарите като цяло. Отчитате ли промяна в потребителските навици? А какво ще кажете и за цените на някои суровини, например на медта, чиято стойност се изстреля тази година?

По отношение на първата част на въпроса Ви – разбира се, има значително дълги вериги на доставките, знаете, че някои суровини доставяме от Южна Америка. Не останахме незасегнати от това. Но от тази гледна точка ние, тук, в България, сме в добра позиция, защото все още почти 30% от суровините ни са добивани в страната. В този аспект това е невероятно предимство. Щастливи сме, че и мините, които ни снабдяват, нямат особено големи проблеми. Във връзка сме с тях за координиране и на различни мерките.

Разбира се, при дълга дистанция и дълги вериги на доставки правенето на бизнес в такива условия е трудно. В началото на пандемията все още имаше проблеми, но успяхме да ги компенсираме с факта, че тук имаме надеждни партньори.

Това, което е учудващо и което споменахте – цената на медта, която имаше силно развитие и се изстреля нагоре. Това са неща, на които като фирма, разбира се, не можем да влияем, но които ни оказват влияние. Но тази тенденция отразява и това до каква степен оптимистично гледа бизнесът към бъдещето. Свидетели сме на това, че китайският и азиатският пазар като цяло отново растат силно. Това е и надеждата, че такива големи пазари, както и Америка, а също и Европа, ще се завърнат след няколко месеца. И тогава темите, които и преди бяха на дневен ред – електромобилност, инфраструктурни проекти, ще се завърнат. Това са проекти, които насърчават икономиката като цяло и ще имат като ефект засилване на търсенето на такива суровини.