Цонев: Спиране на европарите би се отразило на Трейс, но няма да е фатално

Цветан Цонев е главен изпълнителен директор на пътностроителното дружество Трейс Груп Холд. Разговаряме с него относно перспективите пред компанията, извършила първично публично предлагане (IPO) с рекордно презаписване в края на миналата година, както и за рисковете пред дейността й, свързани със замразяване на средства за инфраструктура от еврофондовете във връзка с корупционния скандал във фонд „Републиканска пътна инфраструтктура“.

- Господин Цонев, какви са вашите очаквания, предвид опасността европейските плащания за инфраструктура в България, да бъдат замразени?

Мисля, че в момента никой не може да се ангажира с прогноза какво ще се случи. Аз лично предполагам, че замразяването ще бъде краткотрайно и ще продължи докато ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) анализира информацията и установи, че става въпрос за корупционен случай, който не касае ефективността и правилното използване на европейски средства. В крайна сметка става въпрос за чисто личностни нарушения, които съществуват навсякъде по света и по нищо не се отличават от взимането на подкуп в образователната сфера или здравеопазването например. Това е нещо, с което при всички случаи трябва да се борим, но в случая не става въпрос за злоупотреба с еврофондове, други са механизмите, по които тя може да бъде извършена. До този момент не сме имали информация за сигнали за неправомерно разходване на пари от европейските инфраструктурни проекти за България.

- Ако все пак се случи, как би се отразило евентуално забавяне на плащанията върху фирмите за инфраструктурно строителство?

Коректността изисква от нас да признаем, че ние, както и всички наши колеги, сме заложили в плановете си да участваме в европейските инфраструктурни проекти. Затова би било лъжа да се твърди, че замразявенето на тези плащания няма да повлияе на дадена фирма, при положение че доскоро тя е афиширала намеренията си да усвои определен процент от европейските средства.

Не бива обаче да се преекспонира евентуалният негативен ефект и то по две причини. Първата е, че инфраструктурно строителство ще има със или без пари от ЕС, тъй като състоянието на пътната мрежа у нас е такова, че тя трябва да се изгражда и ремонтира без значение от произхода на средствата. Голяма част от обектите се финансират със заеми, които нямат нищо общо с еврофондовете. Лот 1 на АМ Тракия например построихме с кредит от Европейската инвестиционна банка. В допълнение към това има и вътрешно финансиране от бюджета. Само от бюджетния излишък например бяха заделени за пътища над 250 млн. лв. миналата година. Работа ще има, както и развитие нагоре, макар и не до там експанзивно.

Другият момент е, че всяка сериозна строителна фирма в България има възможности да избегне евентуални сътресения в оборотите и обемите, чрез допълнителни мениджърски решения. За „Трейс Груп Холд” например не е проблем да преориентира приоритетите си и да се вземат мерки, така че да защитим интересите си и съответно интереса на акционерите.

- За какви мерки става въпрос конкретно?

В случай че не можем да оползотворим капацитета си тук, много бързо в рамките на няколко месеца, бихме могли да се насочим към изпълнението на обекти извън България. Недостиг на работна ръка, техника и ноу-хау има във всички страни на Балканския полуостров и в целия бивш социалистически лагер. Дали ще работим тук, или в чужбина, е по-скоро въпрос на оценка на риска и печалбата. Останалото е организация – не е проблем хората да бъдат подготвени, а това дали ще преместим машините на 30 км или на 1000 км например, разликата е единствено във времето, което ще отнеме превозването.

Има достатъчно примери за такива практики – наши колеги работят в Казахстан, Украйна и Сърбия. От години български фирми във високото строителство работят добре в Германия. Самите ние имаме опит в Косово, където през 2000 г. построихме път до Прищина Гилян и всичко протече нормално при далеч по-сложна обстановка от сегашната, предвид размириците, политическите и военните ограничения, които съществуваха тогава.

- Ако се върнем на положителния сценарии, в който еврофондовете бъдат усвоени, как очаквате да протече конкуренцията между големите български фирми?

Нищо друго не може да се случи, освен да се работи в нормална конкурентна пазарна среда, в каквато всъщност работим и в момента. Ние сме позитивно настроени, като в същото време се борим за свое място, а не преотстъпваме печалбата и работата си на другите фирми по някакви непазарни съображения.

- А ще могат ли българските фирми да се справят с конкуренцията на европейските?

Така както българските фирми не могат да изтласкат европейските си конкуренти от пазара, по същия начин и обратното е невъзможно да се случи. Всяка фирма с достатъчно опит, механизация и кадри може да се се надява на адекватен пазарен дял.

- Възможно ли е обаче минималните изисквания за участие в търговете за големи обекти да се окажат непреодолими за българските компании?

Това е възможно на теория, само че досега не се е случвало и аз съм убеден, че здравият разум няма да го допусне и за в бъдеще. България навлезе в рамките на европейските правила, и, при положение че такова нещо не е имало в ранния преходен период, не виждам причина, нито логика да се случи сега. Има едно единствено фундаментално изискване, и то е да има равни и справедливи условия за всички кандидати. Дори и когато чуждестранна компания спечели голяма поръчка, тя е обречена да я изпълни с български кадри, при положение че заплатите и стандарта на живот в България са по-ниски от европейските или от страните, в които чуждите фирми работят.

- Как виждате своя пазарен дял?

Ние кандидатстваме и поемаме толкова работа, колкото считаме, че е по нашите възможности, така че ангажиментите ни да са обезпечени и с техника, и с кадри, и с ноу-хау. Колко е това на фона на общата работа и спрямо другите фирми не се наемам да кажа, но при всички случаи не е малко. Ние сме една от малкото фирми в България, които могат да работят големи инфраструктурни обекти в страната и чужбина.

- Какво стои зад неколкократния ръст на оперативната печалба и приходите, които „Трейс Груп Холд” постигна през 2007 г.?

За да бъдем коректни, тук става въпрос за нарастване на резултатите на неконсолидирана основа, т. е. за холдинга без дъщерните дружества. Какъв е ръстът на цялата група ще стане ясно от консолидирания отчет, но това, което се вижда, е показателно за усилията на цялото ръководство на холдинга за увеличаване на обемите и съответно на резултатите. Смятам, че това, което се е случило в холдинга, се е случило в не малка част и от нашите дъщерни дружества.

- В каква посока консолидираните данни може да бъдат различни от неконсолидираните?

При всички случаи резултатите на дружествата ще бъдат значително по-добри отколкото през 2006 г. Имам предвид както увеличаване на приходите и печалбите, така и на дълготрайните активи. Тоест не говорим за самоцелно увеличаване на оборотите, а за развитие, което включва както материално-техническата база, така и кадрите. Това е основата за резултатите през следващите години, защото по-добрата база в количествено и качествено отношение предполага и много по-добри резултати в следващите години.

- Какви нови поръчки е спечелил холдингът от първичното публично предлагане насам?

От IPO-то до края на 2007 г. имаме подписани нови договори на обща стойност около 56 млн. лв. По-големите обекти са Път ІІІ-707 на територията на Областно пътно управление Ямбол, на стойност над 20,5 млн. лв. и един пътен участък на територията на ОПУ Стара Загора за 12,3 млн. лв. Останалото са още 13 по-малки обекта, всеки от които е на стойност между 1 и 6 млн. лв. Сроковете им на изпълнение са от 5-6 месеца до 2 години.

За 5 спечелени обекта на обща стойност около 14 млн. лева предстои подписване на договори. Стойността на поръчките е в диапазона от 200 хил. до 5 млн. лева. всеки.

- Дават ли ви новите договори и възможностите ви за работа в чужбина увереност за резултатите през 2008 г.

Конкретно за „Трейс Груп Холд” трябва да се има предвид и че бизнесът му е твърде диверсифициран – както по отношение на възложителите, така и по отношение на видовете обекти. Холдингът изпълнява поръчки и на Фонд РПИ, и на отделни министерства – МРРБ, МОСВ, Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, и на общини – Стара Загора, Раднево, Бургас, Казанлък, Мъглиж, Опан, Братя Даскалови, Девин, Доспат, Искър, Добрич, Летница и др., както и на частни инвеститори.

От друга страна освен строителство на широка гама инфраструктурни обекти, дейността ни включва и техния ремонт и поддържане, полагането на пътни маркировки, снегопочистване, ново строителство, производство на инертни и строителни материали, производство на асфалтови смеси, производство на бетон и бетонови работи.

Това, което се случва в пътния и строителния бранш, ни дава основание да очакваме, че прогнозите в проспекта ще бъдат изпълнени. Аз даже смятам, че резултатите ще бъдат много по-добри, от това, което сме заложили в проспекта.

Свързани компании:

Трейс Груп Холд АД(T57)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.