От Черна гора до Македония – имотите в бившите югославски републики

Различни процеси се случват на пазарите на недвижими имоти в страните от бивша Югославия. Тяхната еволюция се определя главно от географското им положение, от това дали имат излаз на море или не.

Сред тези държави като най-привлекателна за чуждестранните инвеститори в имоти се оказва Черна гора, пише македонският всекидневник „Утрински весник“.

Изданието прави уточнението, че интересът към страната се е вдигнал значително след строителния бум в Которския залив, преди всичко от руски олигарси. В резултат цените на имотите там се увеличиха, като вниманието привличат и многобройните забележителности, православни манастири и църкви, заливи и малки острови, свързани с брега чрез насипи.

На черногорците им е разрешено да строят практически навсякъде, пише изданието. По бреговата ивица са изникнали многозвездни хотели, апартаментни комплекси, луксозни вили, а също и други обекти и сгради в хаотично разположение и без претенции за архитектурно единство.

Дори и недомислените постройки обаче не успяват да нарушат красотата на пейзажа, тъй като природните даденост завладяват погледа и превръщат и по-нескопосаните вили в оригинални творения.

В момента, по данни на македонския вестник, къща до Будванския залив струва между 3400 и 3600 евро за квадратен метър. Имот на полуостров Лущица с площ от 130 кв. м и с басейн се продава за 130 хил. евро. Апартамент от 32 кв. м с изглед към морето и паркинг пък струва 55 хил. евро. Избраните примерни оферти се допълват от такава за нова къща от 250 кв. м с гледка към морските вълни срещу 380 хил. евро.

Втора по привлекателност за чуждите инвеститори заради възможностите, които предлага за вложения в сектора на имотите, е Хърватия. И докато в Черна гора пазарът се движи от интереса на руснаците, то в Република Хърватска ключова роля играят британците.

Както и в случая с България, така и в Хърватия по-голямо внимание се обръща на опциите за по-изгодни придобивки, отколкото на луксозните оферти. Така например в един от хърватските курорти – Кварнер, Нови Винодолски – доскоро нямаше никакви луксозни комплекси преди изграждането на първия и единствен засега, който беше отворен през миналата година.

Доскоро най-скъпите оферти в Хърватия бяха в Дубровник, където жилищни имоти от най-високия клас се предлагат срещу 6 хил. евро за кв. м, но търсенето не е особено голямо. Повечето купувачи са заинтересовани от обекти с цени от 2000 до 2500 евро за кв. м.

Икономическата криза, както навсякъде другаде, даде отражението си и на Балканите, в частност страните от бивша Югославия. Тук обаче спадът започна през зимата на 2009 г., като понижението беше неравномерно – на места с 15 до 30 на сто, в други региони – с цели 40 на сто.

Някои експерти казват, че вече е настъпила стабилизация, според други в следващите две години не се очертава да има ръст на цените и поради това не бива да се бърза с избора.

Словения пък е особено обичана от западните пенсионери, тъй като стандартът на живот е достатъчно висок, допълва „Утрински весник“. Освен това ски курортите се намират на 10 минути път с кола от главното летище и са на 50 минути от адриатическото крайбрежие.

В Словения цените никога не са били по-ниски спрямо тези в съседните държави. В момента къща с площ от 300 кв. м в Любляна се продава за 750 хил. евро, апартамент от 40 кв. м в централните градски части достига цена от 115 хил. евро, а от 104 кв. м – 416 хил. евро.

Руснаците, които са сред най-активните купувачи на имоти в света, не харесват особено Словения, защото, за да придобият имот там, трябва да регистрират компания или правна общност. Процедурата изглежда проста, но е свързана с допълнителни разходи, а и с усещането, че имотът няма да се превърне в дом.

Със същите проблеми се сблъскват желаещите да купят имот в Македония. Пазарът на недвижими имоти в страната, главно ваканционни, е съсредоточен предимно върху местните клиенти. Страната сериозно изостава от съседите си по отношение на чуждестранни интерес, като в Скопие апартамент от около 30 квадрата може да се купи срещу 13 500 евро. Предложенията за имот от около 50 кв. м пък са при цена от 25 хил. евро.

Средната цена на квадратен метър на вторичния пазар в Македония в момента е 500 евро, но имотите в сгради ново строителство са по-скъпи.

В Босна и Херцеговина, дори и при малко по-високи цени, интересът е по-голям. Там никой не пита чуждестранни граждани за какво купуват имота, нито се потвърждава източникът на средствата. Апартамент в близост до ски курорт се продава срещу 1500 евро за кв. метър, а триетажна къща с гараж достига цена от 290 хил. евро.

Сред тези, които напоследък откриха Сърбия, определено има и купувачи на имоти, става ясно още от събраните данни от изданието. Хората са убедени, че бъдещето на страната е в селския туризъм и вече инвестират в това. При покупката на апартамент или къща няма никакви ограничения за чуждестранни граждани. Къща от 320 кв. м в в Централна Сърбия, в близост до манастирския комплекс Жича, струва 50 хил. евро. Близо до голям курорт къща от 110 кв. м пък струва около 55 хил. евро. Цените на жилищата в градските райони са значително по-ниски от средните за Европа.

С всичките си предимства и недостатъци като цяло балканските страни очакват края на кризата, с която вероятно ще се завърнат по-смелите купувачи, търсещи не само лукс и удобства, а и екзотика, природна красота и битови гледки в едни доскоро съвсем непознати за западния свят инвестиционни дестинации.